Митовете за кухите фирми бушони, финансирани от Корпоративна банка, и уж неликвидните обезпечения, които тя е получила по предоставени кредити, започнаха да се обезсмислят, да дрънчат на провал. Несъстоятелността на подобни твърдения бе доказана от една сделка, сключена през през месец май 2016-а. Вестник "БАНКЕРЪ" писа преди месец, че по искане на синдиците на Корпоративна банка съдия-изпълнител предложи за публична продан акциите на "Хедж Инстмънт България" в дружеството "Авионамс", които бяха заложени в полза на банката по отпуснати от нея кредити. Търгът е за 2 090 729 броя акции с номинал 10 лв. всяка. Те са собственост на "Хедж Инвестмънт България" и формират 99.97% от капитала на дружеството. Цената за пакета, от която започва наддаването, е 28.94 млн. лева. Търгът бе успешен, защото на него се появи купувач, който плати обявената първоначална цена. Това е Държавната консолидационна компания.
Защо държавна фирма плаща за тези акции и по този начин закупува едно от дружествата със специална инвестиционна цел, финансирано от Корпоративна банка? Отговорът е: защото противно на всички твърдения зад дружество "Авионамс" стоят реални активи. То например е собственик на военния завод ТЕРЕМ "Георги Бенковски" ЕООД. Чрез покупката на тези акции държавата си връща контрола върху част от военната индустрия. Което е напълно нормална световна практика – една държава да се грижи за развитието на военнопромишления си комплекс – било чрез поръчки, било чрез дирекното му управление. А заводът ТЕРЕМ има договори за ремонти на бойни и на военнотранспортни хеликоптери на НАТО, които не само могат да му осигурят нужните постъпления, при това валутни, но и са директен износ на услуги и форма на високотехнологична интеграция на част от индустрията ни към европейския военнопромишлен комплекс. Впрочем за тези договори говори в доклада си и "Аликс Партнърс" – фирмата, която синдиците на КТБ наеха да разследва пътя на паричните потоци в банката. А освен това експерти твърдят, че ТЕРЕМ може да извършва и ремонти на руски военни самолети, с които е въоръжена армията ни.
"Хедж Инвестмънт България" и "Авионамс" фигурират в докладите на трите одиторски компании "Делойт България", "Ърнст енд Янг" и "АФА" за кредитния портфейл на КТБ, част от които бяха публикувани в доклада на временната парламентарна комисия за КТБ. Те са сред фирмите, свързани с акционерите на банката, които са получили големи заеми.
За "Авионамс" пише, че фирмата дължи на КТБ около 19.79 млн. лв., а за "Хедж Инвестмънт България" е посочено задължение от 70.69 млн. лева. Одиторските компании обезцениха драстично заемите, дадени от банката на въпросните две фирми, заради малката вероятност (според одиторите) те да бъдат изплатени. Парламентарната комисия само папагалски преписа тези заключения в доклада си и въз основа на тях, както и на подобни становища за много от другите кредитополучатели на КТБ, депутатите започнаха да раздуват тезата, че КТБ е пирамида. Да, ама в този случай пирамидата взе, че си събра близо 29 млн. лв. от уж неликвидните си обезпечения. А фирмите със специална инвестиционна цел "Хедж Инвестмънт България" и "Авионамс" не се оказаха изгорели бушони, а корпоративни "кабели", по които протече финансов ток или по-точно поток от 29 млн. лв. към фалиралата банка.
Вярно е, че въпросните 29 млн. лв. са само една трета от сумата по кредитите, дадени от Корпоративна банка на "Авионамс" и на "Хедж Инвестмънт България". Ще успеят ли синдиците да съберат останалите две трети от парите? Отговорът е: малко вероятно е да бъдат събрани голяма част от тези пари. И при произнасянето на тази констатация адептите на тезата за банката пирамида сигурно ще се усмихнат самодоволно. Само че за проблемите на "Хедж Инвестмънт България" да възстанови взетите от Корпоративна банка заеми си има причини. И те са ясно посочени именно в доклада на "Аликс Партнърс", а явно малко хора са го чели внимателно от първата до последната страница. А в публикувания от синдиците български превод на този доклад пише дословно следното: "Хедж Инвестмънт България" на практика извършва търговска дейност понастоящем, но операциите й са минимални поради това, че директори/представители на "Хедж Инвестмънт България" твърдят, че не могат да изпълняват задълженията си. Твърдят, че това е така, защото българската прокуратура е иззела всички документи на компанията, което я е поставило в невъзможност да функционира". Тук е моментът да кажем, че вече две години четем в разни доклади и слушаме изказвания на експерти и политици за ролята на прокуратурата за фалита на КТБ. Факти като разказаните тук оставят впечатлението, че тя не само не е конструктивна, но и има дългосрочни негативни ефекти, които вече ограничават съответно възможностите банката да си събере вземанията и да възстанови по-голяма част от парите на вложителите в нея и на Фонда за гарантиране на влоговете. И тук логично се връщат въпросите, с които непрекъснато се сблъскваме от две години насам за прокурорския "принос" в този фалит. И още – ще дочакаме ли някога да бъде направена компетентна експертна оценка и за ролята на прокуратурата в целия процес по затварянето и несъстоятелността на Корпоративна банка?
