Усетихте ли? Нещо става с магистралите на премиера Бойко Борисов. След размаха през първия му мандат, когато бе изцяло довършена "Тракия", а "Струма" и "Марица" напреднаха значително, сега оставащият трети участък от аутобана към Гърция и обещаната на избирателите в Северна България магистрала "Хемус" изведнъж зациклиха. По-лошото е, че изоставането може да доведе не само до провал на сегашните проекти, но и до ситуация да връщаме пари за изградените вече с евросредства магистрални отсечки.
Проблемът тръгна оттам, че управляващите заложиха всичко на една карта – довършаването на изключително трудния лот 3 на "Струма", пресичащ Кресненското дефиле. Спор няма – тази невралгична отсечка трябва задължително да бъде изградена, защото иначе ще се наложи да връщаме средства и за другите три лота, финансирани от предишното издание на оперативната програма "Транспорт" (2007 – 2013-а). Но първата голяма грешка на кабинета бе, че се впусна в това начинание, без да е готов с цялостната визия как ще се прекоси дефилето. Целият лот бе разделен на четири, като в момента Брюксел е отпуснал малко над 739.2 млн. лв. безвъзмездна помощ за три от тях – лот 3.1 от Благоевград до Крупник, дълъг около 17 км, тунела от 2 км северно от с. Железница и лот 3.3 от Кресна до гр. Сандански с дължина над 23 километра. През септември 2015-а беше подписан договорът за строителството на лот 3.3 (280.94 млн. лв.) с консорциум, в който водещ партньор е "ГБС Инфраструктурно строителство". (Тази седмица стана ясно, че то ще започне през юли или най-късно през август.) А в края на миналата година бе сключен и контрактът за лот 3.1 (186 млн. лв.), където водеща фирма в обединението победител е "Агромах". По този начин обаче леките трасета свършиха, а с тях си отидоха и добрите новини.
Търгът за проектиране и строителството на тунела при село Железница бе обявен в началото на декември 2015-а с индикативна стойност от 250 млн. лева. Първоначално се предвиждаше оферти да се приемат до края на януари, след което срокът бе удължен до 25 февруари. Но малко преди да бъдат отворени предложенията на кандидатите, Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" спря процедурата заради жалба от никому неизвестното "С и Г Груп БГ" ООД. Дружеството е регистрирано в Поморие през 2011-а, с капитал 20 хил. лв. и предмет на дейност, нямащ нищо общо със строителството. Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалбата му, после казусът стигна до Върховния административен съд, но в края на март и той излезе с определение, с което остави в сила преценката на антимонополистите. Междувременно компанията "Стратегически инфраструктурни проекти" бе закрита и търгът за изграждането на тунела продължи да виси.
Още по-висящ остава най-невралгичният лот 3.2 между Крупник и Кресна с дължина 21 км, за който все още няма дори проект, представен за одобрение от Европейската комисия. Първоначално се говореше за изграждането на 15-километров тунел, после управляващите се отказаха от него. А преди дни председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров излезе с ново двайсет. След заседание на комитета за наблюдение на оперативната програма "Транспорт" той заяви, че досега са разгледани над 10 варианта за този участък и се обмисля физическо разделяне на двете платна за движение. Това означава, че в едната посока движението ще преминава през един терен, а в обратната – през друг. За "БАНКЕРЪ" експерти коментираха, че при това положение единият терен ще е на много по-голяма надморска височина и тепърва ще се наложи проектирането на нови тунели.
В крайна сметка цялото размотаване хич не е на добре. Още през февруари Камарата на строителите, Българската браншова асоциация "Пътна безопасност", Българската браншова камара "Пътища" и специалисти от Университета по архитектура, строителство и геодезия алармираха, че за да се вместят в предварително оповестените срокове за цялостното доизграждане на магистрала "Струма", управляващите трябва бързо да вземат решение как тя ще прекоси Кресненското дефиле.
"Предлагаме спешно да приключи етапът на обмислянето, да се изпълнят препоръките на екоорганизациите и БАН и да се върви към крайно решение, защото времето не чака. Всеки ден забавяне на старта на дейностите за реализиране на обекта поставя успешното осъществяване на един от най-важните инфраструктурни проекти през новия програмен период пред реален риск, а страната ни – пред загуба на милиони евро", предупреди тогава изпълнителният директор на Камарата на строителите Иван Бойков.
Да не забравяме също, че предстои да се провеждат и тръжни процедури, отчуждения, а може да се стигне и до обжалвания през КЗК и Върховния съд, които допълнително да забатачат казуса. Само че, знаейки много добре за всичко това, управляващите от ГЕРБ направиха втората си голяма грешка – юрнаха се да правят и магистрала "Хемус", за да може премиерът Бойко Борисов да каже, че не дели България на Северна и Южна. Конкурсите за първите два участъка от "Хемус", простиращи се между Ябланица и разклона за Плевен и Ловеч, достигнаха почти 1 млрд. лв. и победители се оказаха фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски и лицето на "Лукойл" у нас Валентин Златев. Идеята бе ясна – ще строим "Хемус" с парите, спестени от търговете за "Струма". Как обаче да спестиш от нещо, като не знаеш колко ще ти струва?
За измъкване от неудобната ситуация пред публиката бе разиграна една сценка за спрени магистрални поръчки заради съмнения за корупция. "Никога не бих си позволил да остане в обществото какъвто и да е оттенък, че нещо неправилно съм извършил", оповести Бойко Борисов, опитвайки се леко да ни заблуди. Защото истинската причина за спирането на процедурата е съвсем друга. Просто номерът пред Европейската комисия не мина и тя постави изрично условие страната да завърши "Струма", тъй като тя е приоритет в сегашния програмен период. Едва след нейното цялостно изграждане и ако останат средства, от Брюксел можело да помислят и за финансиране на "Хемус". А ако толкова много настояваме за нея – да си намерим пари и да си я правим за наша сметка.
Така голямата кошница изведнъж стана малка. Разбра се, че ще строим не 60 км от "Хемус", а едва 10 – от Ябланица до Боаза. Пред парламентарната Комисия по регионална политика миналата седмица министър Лиляна Павлова обясни, че този участък вече е препроектиран, за да излезе по-евтино, и ще се финансира от хазната. Колкото до следващите участъци, предстои те
да се проектират и за тяхното изграждане ще се говори чак догодина.
