Депутатите приеха окончателно промените в Закона за публичните финанси, които дават възможност на местната власт да влезе в процедура по оздравяване и да получи безлихвен заем от правителството. В четвъртък, 26 май, най-много критики събраха текстовете, които дават власт на финансовия министър да решава кои общини да получат финансиране, както и дали заемът към дадена община да бъде опростен, ако тя покаже трайна тенденция за подобряване.
Идеята за въвеждане на подобен механизъм се подкрепя от всички депутати по принцип. Но от БСП, Патриотичния фронт и отделни депутати от Реформаторския блок гласуваха против заради опасенията, че министърът на финансите получава твърде много власт и би могъл да действа избирателно при определянето кой и колко средства да получи. Той ще определя дали планът за оздравяване е добър, дали има нужда от финансова подкрепа, в какъв размер, дали да бъде опростен заемът и дали има нужда от следващ. Опозицията изрази опасения и за възможността някои общини умишлено да влошават финансовите си показатели, за да получават траншове от държавата, а впоследствие да им биват опрощавани.
“Ще разговаряме с други парламентарни групи, за да може текстът, засягащ финансовото оздравяване на общините, да бъде атакуван в Конституционния съд”. Това заяви народният представител от ПГ на "БСП Лява България" Георги Търновалийски. Той обясни какво е накарало левицата да стигне до подобно решение. По думите му в приетите текстове е трябвало да може да се гарантира превенция, която обаче не е застъпена в тях. Той допълни, че няма анализ за това, кои общини имат нужда от подобен заем. Според него не е редно заради недобре работещи общини да се наказват финансово останалите. “Тези, които не работят добре, ще бъдат подпомагани с безлихвен ресурс, защото не са се справили с управлението. Тогава и другите общини ще си кажат: защо пък и ние да не използваме този евтин ресурс?”, обясни народният представител. По думите му с този модел на разпределение на средства се нарушава конституцията, защото решението трябва да се взима от Народното събрание, а не да се дават правомощия на Министерския съвет по отношение на взаимодействието между държавния бюджет и общините. “Управляващите направиха изменение, според което Министерския съвет само с едно свое решение може да променя взаимоотношенията между държавния бюджет и общините”, уточни народният представител.
Остра беше критиката на депутата от БСП Румен Гечев: "В предлаганите текстове няма количествени показатели, които да казват точно при кои случаи финансовият министър ще отпуска допълнителната субсидия, с която ще се погасява безлихвеният заем". Всъщност в законопроекта са посочени пет изисквания, които трябва да са изпълнени от плана за оздравяване, но липсват конкретни числови параметри. Тоест ще има субективна преценка от страна на финансовия министър и при всяка община покритите изисквания могат да са различни.
В подкрепа на процедурата, но срещу голямата власт на министъра на финансите, се обяви и Радан Кънев от Реформаторския блок. "Подобна процедура е доказано необходима. Правомощията на финансовия министър обаче са неограничени и липсва каквато и да е форма на контрол върху дейността му", смята Кънев. Според него съществува риск дори изрядните общини да бъдат насърчени към слаба финансова дисциплина, особено ако могат да получат гаранции за финансиране по програмата.
Новогласуваните критерии за лошо финансово състояние са: годишният размер на плащанията по общинския дълг във всяка отделна година да надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години; наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината да надвишават 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината да надвишават 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината да надвишават 5% от отчетените за последната година разходи; салдото по бюджета на общината през последните три години да е отрицателно за всяка една от трите години; равнището на събираемост на приходите на общината да е под средното за страната, отчетено за последната година.
По последни данни 170 общини (от общо 265) разчитат изцяло на субсидията, която идва от държавния бюджет, тъй като собствените им приходи са прекалено малки, показват данни на Министерството на финансите. Близо 160 кметства са приключили 2015 г. с дефицит, а 71 нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения, който е 5% от отчетените за последната година разходи за общината. При дебатите в пленарната зала Стоянова за пореден път се обяви за закриване на общини, които разчитат изцяло на държавата, за да функционират.
