Ограничават таксите по картови плащания

Водовъртеж от евро

Измененията в Закона за платежните услуги и платежните системи, утвърдени през седмицата на първо четете от Народното събрание, ще променят съществено правилата, по които се извършва тази дейност. И повечето от тях ще са в полза на потребителите. Повечето изменения се въвеждат заради приетите европейски регламенти в тази област. Тези нормативи на Европейската комисия, за разлика от директивите, автоматично се прилагат във всяка от държавите членки. Един от важните европейски актове по отношение на платежните услуги е Регламент 2015/751, който определя максималния размер на таксите по картови и платежни операции. За плащанията с дебитни карти те не могат да са повече от 0.2% от стойността на операцията. Когато тя е свързана с превалутиране – например плащане в Европа с дебитна карта, която е издадена у нас и е свързана с левова сметка, обменната такса не може да бъде повече от 0.05 евро, или 5 евроцента. Но и не повече от 0.2% от стойността на сделката. Това процентно ограничение е свързано с малките картови плащания – когато става дума за картови преводи от 10-20 евро, където таксата от 5 евроцента надхвърля 0.2% от платената сума.

За операциите с кредитни карти регламентът предвижда таксите за една операция да не могат да надхвърлят 0.3% от стойността й. В регламента е предвидено едно изключение, при което в рамките на две години след въвеждането му тези изисквания могат да не важат за доставчици на платежни услуги, лицензирани от друга картова система – например ако ВИЗА даде право на някое дружество за платежни услуги, в това число и на банки, да издава карти с нейното лого. Само че за прилагането на това изключение има ограничение. То не може да бъде ползвано от кредитни институции и компании, чийто оборот надвишава 3% от всички платежни операции. С други думи, големите играчи на нашия платежен пазар не могат да се облагодетелстват от този бонус. Въпреки това от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) са възразили срещу включването на това облекчение в нашия Закон за платежните услуги. И вероятно това ще е тема на оживени дискусии в бюджетната комисия, когато започне обсъждането на второ четене. Именно на този етап проектозаконите се обсъждат член по член и представителите на Министерството на финансите и на БНБ ще трябва да обосноват нуждата от въпросното изключение пред депутатите.

Друга една важна промяна обаче би трябвало да бъде абсолютно подкрепена от народните представители. Става дума за задължението да бъде създаден единен пълен регистър на всички платежни услуги, предлагани от всяка банка, и той да е достъпен за потребителите по всяко време. Идеята е гражданите да имат лесна и удобна възможност да правят информиран избор за банката, в която да открият сметка – било за депозит, било за нареждане или приемане на плащане. Поддръжката на този регистър се възлага на БНБ, която трябва да създаде и критериите, по които банките ще подават информацията в него.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст