Президентът Росен Плевнелиев поиска в петък (27 май) Конституционният съд да се произнесе по допустимостта на три от въпросите за референдума, организиран от екипа на Слави Трифонов и подкрепен от близо 700 000 българи. Това означава, че провеждането му едновременно с президентските избори наесен става проблематично, защото е възможно конституционните съдии да не успеят да се произнесат дотогава. А при висящо производство властта няма да посмее да насрочи дата за допитването до народа. Още повече след като тя въобще няма полза от този референдум и не го иска.
Въпросите, които според Плевнелиев противоречат на основния закон, са за електронното и дистанционното гласуване, за намаляването на броя на депутатите наполовина и за това местните полицейски началници да се назначават след преки избори.
"Държавният глава винаги е подкрепял активното гражданско общество и е застъпвал разбирането, че провеждането на референдуми по важни и принципни въпроси ще засили доверието на гражданите в политическата система и институциите. Това обаче не може да бъде постигнато, ако пряката и представителната демокрация не се реализират при зачитане на конституционните принципи, какъвто безспорно е принципът за върховенство на правото", пише в становището, с което от президентството съобщиха за внесеното искане в Конституционния съд. Президентът стъпва върху Кодекса за добрите практики за референдуми на Европейската комисия за демокрация чрез право (това е т.нар. Венецианска комисия). Според която принципът за върховенството на правото се прилага към референдумите така, както към всяка друга област. А "принципът за суверенитета на народа позволява на последния да взема решения единствено съобразно закона."
Казано по друг начин, становището на Плевнелиев е, че не бива да се допуска чрез референдум да се заобикаля принципно положение в конституцията, предвиждащо най-важните промени в нея да се правят само от Велико народно събрание. Правилата за референдумите трябва да са ясни и да се знае по кои въпроси народът може да бъде питан, и по кои – не. Обратното би поставило пред риск от опорочаване на пряката демокрация до степен, че гражданите да загубят доверие в нея.