Текстилната индустрия на България е сред определящи експортния профил на страната. Дори ако за някого такова твърдение не изглежда достоверно. Според данните от националната статистика продажбите на произведените у нас облекла и текстил се осъществяват основно на външните пазари. При това около 90% от тях – в страните от Европейския съюз – основно в Германия, Италия, Гърция, Франция и Холандия – там и клиентите са най-платежоспособни. Добрите новини за повишеното търсене в този регион, в това число в Германия и в Италия, без съмнение е повод за радост на мениджърите на фирмите производителки. А статистиката отчита 1.91 млрд. евро приходи за тях през миналата година. Това означава ръст от 2.6% спрямо 2014-а.
Важно е да се отбележи и фактът, че българските предприятия, които са
около четири хиляди на брой
получават поръчки за шиене на облекла с по-сложна конструкция и съответно – с по-висока добавена стойност. Не бива да пропускаме и това, че през миналата година има ръст и в износа на облекла към трети страни – най-вече за САЩ, за Китай и Хонконг. Все пак през последните години много от нашенските фирми успяха да модернизират производството си с помощта на европейските програми и вече могат да изпълнят почти всяка поръчка, дори и на най-взискателния клиент.
Нестабилното финансово състояние на българите обаче не успява да подкрепи предприятията от сектора и продажбите им у нас се понижават. Всъщност вътрешният пазар въобще не влияе върху състоянието на тези фирми.
Над 80% от фирмите у нас
работят по поръчки от европейски възложители
Така че когато се стабилизират нещата при тези, които дават поръчките, естествено, ще започне да расте и потреблението. А положителната тенденция, която се прояви, е, че продължава търсене на производители в Югоизточна Европа за сметка на намалели поръчки за Азия и за Северна Африка (след арабската пролет).
Масовото производство в Западна Европа значително намаля и се пренасочва към България, към Румъния и средиземноморските страни. А големите европейски фирми се концентрират върху иновации, качество, продукти с висока добавена стойност и нишови пазари.
Българските фирми се борят и с конкуренцията на най-големия производител на текстил и облекло в средиземноморския регион – Турция, а и с тази от Мароко, Египет и Тунис. Южната ни съседка разполага с цялата верига за производство на текстил и облекло. Освен това тя е богата на суровини за текстилната и шивашка индустрия и е един от водещите производители на памук в света. В сектора текстил и облекло в Турция са заети около 2.5 млн. души.
В тази ситуация намирането на ниши – на българския и на международните пазари, е условие за оцеляване на предприятията ни. Обаче изникват още препятствия – пряката конкуренция с Румъния, Турция, Украйна и Мексико, които имат сходно производство, но донякъде ни бият с цените.
Може ли в тази ситуация текстилният бранш да устои на конкурентния натиск? Съмненията не са малко. Ограничена е суровинната ни база, а това предопределя силната зависимост на българското производство от вноса на суровини и материали. От друга страна, все по-изострена е конкурентна борба след хармонизирането на митата и отхвърлянето на тарифните ограничения, както и масираната експанзия на азиатските страни на световния пазар на текстил и облекло. Производството на тези стоки в Китай, Индия, Корея, Тайланд, Тайван е с традиции, а през последните години е и приоритет в процеса на индустриализацията и преструктурирането на икономиките им. Отпадането на по-голяма част от квотите за текстил и облекло пък разшири достъпа им до пазара и застрашава позициите на редица износители.
Основните проблеми
в бранша у нас са ясни. Един от тях е високият процент на работата на ишлеме в българските фирми, особено за шивашките фабрики. От друга страна обаче, то носи и парите и за много от тях това е основен начин за съществуване. Именно на текстилните изделия чрез тези поръчки се дължи и сравнително високият им дял във външнотърговския стокообмен на България. Това е така, тъй като страната ни внася предимно текстилни суровини и материали и изнася готова продукция. Някои експерти обаче смятат, че този проблем би могъл да се превърне и в предимство в бъдеще. За някои фирми то може да е стъпка за придобиване на опит как се разработва даден продукт, какво се търси и харесва, и после да се премине към производството и на продукти със собствена марка.
Незаконният внос на облекло и текстил от Индия, Китай, Корея, Турция – страни, в които фирмите ползват и правителствени протекции, и дъмпингът също са проблем за производителите ни. Сивият сектор в този бранш също е сред най-мощните в икономиката ни. Той не само подбива качеството на изделията, но и отслабва позициите на изрядните предприятия, като изтегля работниците им.
Технологиите в днешния свят извадиха и един нов конкурент – електронната търговия.
Сред предимствата на бранша е значителният и устойчив експортен дял. Текстилните стоки осигуряват висока валутна възвръщаемост, която би могла да бъде и по-голяма, ако експортното производство на текстил и облекло се увеличи и до известна степен се намали зависимостта му от вносните ресурси, коментират експертите.
Износът предимно на облекло и вносът на материали и суровини за бранша до известна степен се отразява негативно върху конкурентоспособността на предлаганата продукция в чужбина. Този проблем донякъде се компенсира от сравнително евтината работна сила у нас. Докога обаче ще можем да разчитаме на това "предимство"? Ефектът му постепенно ще намалява, а конкурентоспособността на изделията ни зависи от наложителни структурни промени в текстилната ни индустрия.
Текстилният бранш брани позициите си
Собствениците на шивашки фирми са единодушни, че биха могли да поемат още поръчки и биха увеличили производството, но именно липсата на обучен персонал ги задържа. Някои от работниците преминаха в други сектори или емигрираха. Ако се реши този въпрос, България може да поеме важна роля в производството на облекла за Евросъюза.
Печелим с качество и бързина спрямо азиатските ни конкуренти, обяснява Валерия Жекова, управител на "И.Н.А. Трейдинг". Въпреки всички трудности и уговорки България пази конкурентните си предимства и ще продължи да произвежда, смята Жекова. Предприятията у нас са добре оборудвани, с подготвен персонал, доказали са коректността си при спазването на сроковете за доставка. А не са много местата в Европа, където може да се произвеждат бързо и качествено облекла от елитни марки и по-малки серии.
