Виното остава една от любимите напитки на българите, а всеки пети го пие поне веднъж седмично. Според числата от статистиката средно у нас един човек консумира приблизително 15 л за година, което е около долната граница на потреблението в Европейския съюз. Но не бива да пропускаме и употребата на домашно вино, а за нея трудно се събират данни.
Най-хубавото вино е изпитото вино, казват старите винари. През миналата година производителите могат да са доволни. Около 120 млн. литра са изпити у нас – от българите и от чужденците, посетили страната ни като туристи или по друг повод. Българските вина имат добър прием сред потребителите. Показателен е фактът, че само 5% от консумираната у нас напитка е вносна. Това обяви директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев. Така че България всъщност е най-добрият пазар за вината ни – вторият по големина за тях след руския.
Що се отнася до вноса на вино у нас – той намалява. От 8.3 млн. л през 2010-а той е спаднал до 5 млн. л през 2015-а (по данни от Националния статистически институт). Това е логично, тъй като вината от чужбина са в по-високия ценови сегмент, а финансовите проблеми на българите са известни.
През последните години и на българския винен пазар настъпиха редица промени – като следствие от преструктурирането на сектора и заради навлизането на чуждестранни инвеститори.
Общо 263 винарни работят у нас, а още 19 са в процес на изграждане според Красимир Коев. Само 65 от тях са създадени изцяло с чуждестранен капитал. Общо е признанието, че по този начин се повишава конкуренцията между винарите, съответно и качеството на техния продукт. Заедно с внасянето на нови сортове грозде се произвеждат и други видове вина, а така пък се създават възможности за разширяване на присъствието ни по света.
Освен качеството на напитката важна е и рекламата й. Тя става с пари, а те засега са малко, оплакват се предприемачите от сектора. Добрата новина е, че със спечеленото еврофинансиране по четири промоционални проекта ще се популяризира виното ни на пазарите на трети държави.
Домакинството на България на няколко от най-големите винени форуми през миналата и през тази година също се вписва в тази стратегия. Поредният Балкански винен конкурс и фестивал дава възможност страните от региона да се опознават и обменят опит. Събитието се провежда ежегодно в София и в него участват най-добрите винопроизводители от всички балкански страни. Сега то привлича над 40 български, както и над 20 изби от всички балкански страни. От две години конкурсът се разраства и извън региона с участието на гости от Израел и Молдова, казват организаторите от Българската асоциация на износителите на вино. Така се рекламираме в съседните страни, а експертите и гостите, запознавайки се с виното ни, после се връщат отново на винен туризъм у нас.
Попадането във фокуса на световната винена общност ще доведе до желания резултат – повече износ на българско вино и на по-висока цена, заяви Галина Нифоро, една от организаторите на форума. От пет години се правят опити да се прокара идеята всички страни в региона да обединят усилията си и да се рекламират не индивидуално, а като регион. Налага се и терминът „Винена дипломация” като най-краткия път към сближаване на балканските страни и първата важна стъпка в представянето и налагането на вината на Балканите на световния винен пазар.
