Помните ли, наскоро имаше някаква афера „Панама пейпърс”, която не успя да просъществува в публичното пространство дори и една седмица след което издъхна като спукан балон. Просто на авторите на „сензационния бестселър“ не им достигна нито документален ресурс, нито подходящи изпълнители, които да направят от едно нищо някакво нещо.
Впрочем тази сензация – освен дългосрочните й политически цели, прозрачни от самото й начало, имаше и втора, не по-малко важна задача: щом офшорните операции не са инкриминирани по един или друг материален закон, то поне да станат морално укорими. И това да върне в метрополиите изнесените от там планини от пари и така да подсигури за фиска в Западния свят така жадуваните огромни нови данъчни ресурси. Защото е банална истина – Западът е затънал в неспасяем колапс от дългове.
Да, но нещата не тръгнаха по предварително начертания сценарий. Защото относно плащането на данъци – или минимизирането на данъчната основа, има и други гледни точки, не само тази на финансовия министър.
Типичен пример за това е една прочута резолюция на Върховния съд на САЩ върху решение на Федералния съд в Хенд по делото „Хенверинг срещу Грегъри“ от 1934 г. “Всеки е в пълното си право да урежда финансовите си дела така, че да плаща колкото се може по-ниски данъци; никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-изгодния за Министерството на финансите начин; плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг…”
Това пък е оригиналният текст: Any one may so arrange his affairs that his taxes shall be as low as possible; he is not bound to choose that pattern which will best pay the Treasury; there is not even a patriotic duty to increase one’s taxes.
(Helvering v. Gregory, 69 F.2d 809, 810-11 (2d Cir. 1934). Цитат по Billings Learned Hand (January 27, 1872 – August 18, 1961), Judge, U. S. Court of Appeals.
Впоследствие Върховният Съд на задокеанската република потвърждава това решение със следната своя резолюция: The legal right of a taxpayer to decrease the amount of what otherwise would be his taxes, or altogether avoid them, by means which the law permits, cannot be doubted. Или на български: „Правото на данъкоплатеца да намали размера на дължимите данъци, или напълно да избегне тяхното плащане – щом законът го позволява, не може да се поставя под съмнение“
Та това е! Ако кейнсианските правителства по света и у нас все нямат пари, които да харчат за най-различни глупости и затова искат да приберат всеки възможен лев, паунд, долар или евро от джоба на народа, като съчетаят това и с изгодни политически машинации, то тези им намерения не бива да ги карат да преследват бизнесите и хората като бесни кучета. Напротив, по-добре ще е, ако правителствата си поставят за цел да стават по-малки за да харчат все по-малко, което пък ще доведе до високо предлагане на пари на ниска цена – или лихва, и в резултат на това до висок икономически растеж, високо благосъстояние и ниска инфлация.
