Независимо от всички предварителни прогнози, че при посещението на Владимир Путин в Гърция ще бъде огласено изграждането на нов магистрален газопровод през южната ни съседка, подобен сценарий не се състоя. У нас визитата на руския държавен глава също се следеше с повишен интерес, тъй като нашата страна бе спрягана сред двете възможни алтернативи за преминаването на новата тръба. А и неведнъж премиерът Бойко Борисов е заявявал, че разчита на руското синьо гориво като потенциален източник за напълването на газовия хъб, който България планира да изгради. Оказа се обаче, че залозите в газовата игра отново са твърде големи и всеки много внимава как ще изиграе картите си.
На пръв поглед всички предварителни предпоставки за подписването на ново мащабно газово споразумение бяха налице. Не е тайна, че Путин обича да слага подписа си под подобни документи, а и в официалната руска бизнес делегация бе председателят на управителният съвет на "Газпром" Алексей Милер. Не останаха незабелязани и политическите совалки преди срещата в Атина. На 25 май първият руски дипломат Сергей Лавров спешно посети Унгария, чийто премиер Виктор Орбан още през февруари 2015-а предложи на Русия да изгради газопровод през Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. В хода именно на това посещение Лавров изпусна странната фраза, че строителството на магистралния газопровод "Северен поток" 2 не е руска търговска инициатива, а на няколко компании от ЕС и добави, че "Газпром" изучава възможностите на проекти за пренос на газ по южния фланг на Европа.
На 26 май пък Владимир Путин се срещна в Москва със сръбския премиер Александър Вучич – страна, която е заинтересувана от доставките на газ от Русия, включително и чрез "Южен поток". Същия ден в интервю за гръцки медии руският президент каза, че въпросите за доставка на руско синьо гориво в Евросъюза остават на дневен ред.
И за капак, сътрудникът на Путин – Юри Ушаков, добави: "В момента се работи върху проект за доставка на газ от Русия за Гърция и Италия през трети страни. Тръбопроводът ще бъде разположен по дъното на Черно море и след това – върху територията на прилежащите крайбрежни страни – очевидно става въпрос за България."
Допълнително масло в огъня наля руският енергиен министър Александър Новак, който на 27 май заяви: "Очевидно, с оглед ангажиментите и подписания меморандум за изграждането и доставката на синьо гориво през подводния участък на газопровода "Посейдон", могат да се разглеждат различни маршрути, включително и през Турция и България." След което витиевато добави, че точният път ще бъде избран в зависимост от възможностите за развитие на инфраструктурата, представени от съответните страни, участващи в реализацията на проекта и заинтересовани да получават руски газ. Колкото до конкуренцията с газопровода ТАП, по който ще се транспортира синьо гориво също до Италия, Новак отбеляза, че той по никакъв начин не може да попречи на плановете за руската тръба – предвид твърде малкия му капацитет от 10 млрд. куб. метра на година.
Европейският съюз също не остана със скръстени ръце. На 25 май министрите на финансите от Еврогрупата одобриха отпускането на Гърция на втория транш от помощта, възлизащ на 10 млрд. евро, потвърдиха готовността си да намалят с 20% задълженията й, а пък МВФ обеща до края на тази година отново да включи южната ни съседка в програмата си за подпомагане.
Според бившия гръцки министър на енергетиката Панайотис Лафазанис, който напусна управляващата партия "Сириза", гръцкото правителство е използвало визитата на Владимир Путин, за да си спечели благоразположението на САЩ и НАТО. Може би затова за срещата Путин – Ципрас по програма бяха отделени едва 30 минути. Отделно имаше един час делови обяд и 20 мин. за подписване на споразумения, от които в сферата на енергетиката бе единствено договорът на "Роснефт" с Hellenic Petroleum за условията при директни доставки на нефт. Твърде скромно на фона на предварителните очаквания. На последвалия половин часов брифинг руският президент изтъкна нещо много важно – че след понесените загуби от "Южен поток" и "Турски поток" Русия повече няма да си губи времето с празни приказки за строителството на газопроводи, без да има гаранции къде ще се реализира горивото.
В крайна сметка най-интересното е дали Русия най-накрая е приела, че правилата на третия енергиен пакет в Европа е необходимо стриктно да се спазват? Тоест, ако има нова газова тръба, тя ще трябва да дава възможност за достъп на всички до нея, да е изградена при ясни правила и чисти обществени поръчки. Отговорът може да научим съвсем скоро – по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург на 16 юни. Очаква се там да присъства председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, който да представи пред руското ръководство вижданията на общността за сегашното състояние на отношенията с Москва.
Къде сме ние в цялата тази картинка?
При сегашната конфигурация, поне на пръв поглед, България остава в миманса. Вариантите за нас са да изградим газовия хъб, за който имаме теоретичната, но не и финансова подкрепа на Европейската комисия, както и строителството на газовите връзки със съседните държави. През седмицата се разбра, че нашият газопреносен оператор "Булгартрансгаз" и "Трансгаз" (Румъния) са сключили на 30 май договор с консорциум между дружествата "Хабау" и INSPET за изграждане на резервен газопровод под река Дунав. Междувременно първият интерконектор още се строи и се предвижда да е готов през август. Работата по интерконектора с Гърция също върви добре.
Някак между другото тези дни се промъкна и едно съобщение от руските медии, че "Газпром" ще продаде документите за технико-икономическата обосновка и комплексните инженерни изследвания по проекта "Южен поток" за общо 119.3 млн. евро. Според информацията вероятен купувач е компанията South Stream Transport B.V., която е дъщерна на "Газпром", но това ще е първата стъпка към по-нататъшна препродажба. Като краен купувач се спряга България, която не се отказва от намерението си да бъде балкански газоразпределителен център, твърди Нефтегаз.ру. Така или иначе, ако тези връзки бъдат изградени, страната може да погледне по-смело към ролята на такъв разпределителен център на Балканите. Тогава, при затопляне на отношенията на Русия с Брюксел, може да мислим отново и за ново газово трасе през българска територия.
