Какво правите, когато ви трябват пари, а банките ви отказват кредит? Ако имате добра карма, може да се запишете в схемата за малки заеми на будисткия монах Пхра Субин Панито, която става все по-популярна в Азия.
През 80-те години на ХХ в. монахът предприема поклонническа обиколка на Тайланд, по време на която става очевидец на ужасяващата бедност в отдалечените градове и райони на страната. Но едва през 1992-ра успява да събере достатъчно подкрепа и започва да дава дребни суми на селяните в южната провинция Трат, за да им помогне да се справят с всекидневните си проблеми. Схемата за микрокредитиране, съчетаваща будизма с елементи на самоорганизацията при някои общини, помага за създаването на верига от малки офиси, които днес, двайсет и четири години по-късно, "въртят" 63 млн. долара.
Кредитополучателите обикновено теглят заеми за храна, лекарства или за ремонт на жилище. Някои се нуждаят от по-големи суми, например за строителството на дом или за покупката на земеделска земя. Схемата, известна като "Саджа Сасом Саб", работи като кооператив – в нея се приемат само хора, живеещи в съседство. Всеки месец те внасят малка сума в общия фонд.
Селяните предпочитат да взимат заеми от кооператива, а не от големите банки, защото там не им искат обезпечение. Тези, които са и инвеститори, плащат много ниски лихви или изобщо не плащат такива. Но за целта е необходимо да изпълнят няколко условия. Най-важното е да намерят трима поръчители, които не са техни роднини. "Обяснявам им, че парите на общината не бива да пропаднат. Което означава, че хората трябва да решават проблемите си заедно – вътре в общината и за общината. Те просто не могат да вземат пари и да не ги върнат", казва Пхра Субин Панито.
Монахът вярва, че ако човек е нечестен, никой няма да гарантира за него. Механизмът на поръчителството не само гарантира финансовата сигурност на кооперативите, но и помага на общините да се справят с всевъзможни трудности. Сега тази схема за микрокредитиране обхваща 40 тайландски провинции, като подобни модели действат и в Лаос, и в Мианмар. Според Пхра Субин Панито проблемите в отдалечените райони възникват заради застаряването на населението и недостига на млади образовани работници. На повечето места там се залага на селското стопанство, което невинаги може да гарантира стабилни доходи и социална защитеност. Поради тези обстоятелства всяка печалба, която системата на монаха осигурява, се използва за подпомагане на възрастните и болните в селата, вместо да се разпределя като дивидент.
