Преди броени дни лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов обяви, че кандидатурата за президент на партията му ще стане известна през септември. Което е някакъв абсурд, като се знае, че изборите ще бъдат в края на октомври или началото на ноември. Като се има предвид, че тази вест идва от лидера на най-голямата партия, става ясно до каква степен е деформирано политическото мислене у нас и представата за правене на политика. А самозабравянето и несъобразяването с очакванията и изискванията на обществото са очевидни.
Това означава, че на избирателя ще бъде "сервирана" някаква номинация точно в навечерието на предизборната кампания и той няма да има никакво време за преценка на нейните качества, нито за запознаване с позициите на номинирания по различни важни теми и проблеми. С други думи, българските граждани ще трябва или да избират „на сляпо“, или да припознаят партийна кандидатура.
Прави впечатление, че не само ГЕРБ, но и останалите формации се ослушват и бавят номинациите си. Партиите сякаш се дебнат една друга – нека да видим първо какво ще предложат другите и тогава ние ще си разкрием картите.
В нормалните държави кандидатурите за президент се обявяват поне 2-3 месеца по-рано, включително и от уважение към избирателите. А и за да има време самият кандидат да се ориентира на каква подкрепа би могъл да разчита и да се опита да спечели повече симпатизанти на своя страна. Пък и ако има тъмни петна в биографията на претендента, те да бъдат изчистени и да се види кое хората биха приели и кое не.
У нас е точно обратното. Кандидатурите се издигат в последния момент, за да няма време да бъдат атакувани от опонентите и да се разбере колкото се може по-малко за тях. Всъщност по този начин родните партии се оправдават една с друга и гонят свои вътрешнопартийни или други тесни интереси. А би трябвало, вместо да гледат в чуждата паница, да се опитат да излъчат възможно най-добрия кандидат от собствените си редици, съобразявайки се със своите избиратели, с политиките, които проповядват, както и с вижданията си за ролята и функциите на бъдещия президент на България. Другата причина партиите да бавят кандидатите си е, че се чувстват неуверени и нямат ярки личности, които да грабнат обществената подкрепа.
Ако се върнем на казаното от Борисов, излиза, че обявеният през септември кандидат за президент ще е толкова известна личност, че няма да има нужда нито от представяне, нито от опознаване. Това кара все повече наблюдатели да мислят, че Борисов съвсем не е изключил себе си като вероятна кандидатира. Въпросът е коя сутрин ще се събуди с вече взето решение и по коя телевизия първо ще го оповести. Това е единствено логичната причина той да отлага до последния момент обявяването на кандидатурата, тъй като иска да си даде време да мисли. И понеже вече има идеи как ще постъпи, е решил да съкрати максимално времето, в което ще трябва да обяснява защо го е направил.
Кое дава основание да се мисли, че Бойко Борисов ще се кандидатира за президент? И за него ли топли стола Росен Плевнелиев пет години?
Вижда се, че кадровата банка на ГЕРБ е доста оскъдна и няма голям избор. Няколкото успешни кметове или министри, чиито имена се споменават са паснали като дялан камък на сегашните си управленски позиции и не е желателно някоя от тях да се оголи.
Второ, вариантът за общ кандидат на управляващата коалиция – ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт – не прави задачата по-лесна, защото кадровата немощ не е болест само на Бойко-Борисовата формация. По-малките партньори на ГЕРБ сякаш са склонни да подкрепят номинацията на най-големия, а някои от тях дори призовават за това. Тоест, отговорността отново пада върху ГЕРБ.
Любопитно изказване тези дни направи Касим Дал, бивша “дясна ръка” на Ахмед Доган и основател на една от партиите в Реформаторския блок – Народна партия “Свобода и достойнство”. “Само кандидатурата на Бойко Борисов като президент може да обедини цялото дясно”, заяви Касим Дал, който много рядко се изявява в публичното пространство и е оставил този терен на председателя на формацията Корман Исмаилов. “Ние нямаме толкова много хора, които да обединяват. Те или са мъртви като д-р Желю Желев, или пък вече са опетнени”, допълни Дал.
Трето, достатъчно добре познаваме навика на Бойко Борисов да отрича до последно, че ще прави нещо или ще се кандидатира за нещо, след това да вземе решение като "гръм от ясно небе" и да се оправдае с обстоятелствата или с това, че са го ядосали. Той например не спира да повтаря, че се е явил на частичния вот за столичен кмет през 2005 г., защото вътрешният министър на тройната коалиция по онова време – Румен Петков, не го е оставил главен секретар на МВР след царския мандат.
По-късно Борисов до последно отричаше, че ще става политик и премиер. Но още докато той беше градоначалник, Цветан Цветанов изгради партията ГЕРБ, която Борисов оглави и през 2009 г. се настани на “Дондуков” 1. И сега той не пропуска да предупреди (електората ли, партийците ли?), че няма да се кандидатира за президент, но ако го ядосат, може да промени намерението си. И току виж някой от коалиционните му партньори или от опозицията през септември вземе, че го ядоса…
Някои анализатори пък твърдят, че Бойко Борисов е в паника за управлението си, което е успешно само в самохвалството му, и затова предприема хаотични камуфлажни действия – изведнъж се сети да се бори с корупцията, спря обществени поръчки, събра своите в НДК, за да има размаха пръст, след това изгони една депутатка от парламентарната група и един заместник-кмет от Столичната община, спецчасти нахлуха във Фонда за лечение на деца. “Той (Бойко Борисов – б.р.) е на власт много години, ако броим и секретарството в МВР, което е висша държавна длъжност. Още повече че специално тази функция е свързана с борбата с корупцията. Значи повече от 10 години не само нямаме напредък, а разграбването си тече по същия начин и се дели между кажи-речи едни и същи лица. Сега трябва да се направят няколко показни акции – 2-3 ареста, 3-4 скандала и да се приключи. Изобщо, пръстът не се слага там, където е раната, а някъде много далеч в периферията и се вдига шум до Бога. Максимално се дрънка на барабан”, обясни известен социолог паническото поведение на Борисов.
Не по-малко интересен е и въпросът какво ще стане, ако Бойко Борисов се кандидатира за президент и бъде избран. Кой ще го наследи на председателския пост в ГЕРБ и кой ще седне в премиерското кресло поне до следващата пролет, когато според общите очаквания ще има предсрочни парламентарни избори. Предполага се, че след тях управлението ще се озове в ръцете на широка коалиция – най-вероятно между ГЕРБ, БСП, АБВ (ако влезе в Народното събрание), че дори и обединените патриоти.
Какво обаче правим до тогава? Борисов едва ли ще остави партията в ръцете на първия си заместник и шеф на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов. Той вече е твърде опасен и потенциален конкурент на Борисов за лидерството. Още по-малко пък му се иска (а и не би го допуснал) Цветанов да оглави изпълнителната власт. Най-вероятно двата поста ще бъдат разделени. Партията може да бъде поверена временно до евентуален конгрес или предсрочен вот на някого от другите двама заместници – Йорданка Фандъкова или Димитър Николов, като бургаският кмет е по-вероятният избор. Вицепремиерът Томислав Дончев пък успешно би могъл да заеме премиерското място, като продължи да движи и най-важния ресор, свързан с усвояването на еврофондовете.
Що се отнася до това кой ще оглави правителството след евентуалните предсрочни избори другата пролет, то е твърде възможно да бъде поканен неутрален, авторитетен човек, който в момента заема важен пост в международна институция, като например Кристалина Георгиева. Нали все някой трябва да оправи забърканите от кабинета “Борисов” каши. А пък от 7-8 години на всички е ясно, че няма никакво значение какво казват конституцията и законите на страната, тъй като последната дума е на Бойко Борисов – той посочва, той разпорежда.
Ако пък президентските избори бъдат спечелени от хипотетичен ляв кандидат, то най-вероятно следващият министър-председател отново ще се казва Бойко Борисов.
