Васил Симов е роден на 4 декември 1958 година. Той е магистър по икономика от ВИИ "Карл Маркс". Специализирал е "Борси и борсови операции" в САЩ, Западна Европа и Бразилия. През годините е преподавал по тази дисциплина в различни висши училища у нас.
От 1998 г. до момента Васил Симов е председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на "Софийска стокова борса" АД. Той е и председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка.
Г-н Симов, "Софийска стокова борса" навърши 25 години. Честит юбилей. Как започна всичко?
– Да, съвременната борсова търговия в България вече има своята 25-годишна нова история. На 11 април през 1991 г. тринадесет български институции, банки, фирми и организации подписаха договор за съвместна дейност и обявиха създаването на един от стълбовете й у нас – "Софийска стокова борса" АД.
На 25 юни пък бе проведена и първата борсова сесия, официално бе открита ССБ. Това стана в зала 13 на НДК от 13 ч., 13 оферти бяха обект на откритата дискусия от 13 борсови посредници.
През 1998 г. тя бе преобразувана в акционерно дружество, което не образува печалба и не разпределя дивиденти по Закона за стоковите борси и тържищата. Борсата е доказано най-честното място за търгуване. Тук се срещат брокерите – на продавача и на купувача, и в "сблъсъка" на техните оферти се постига реалната цена на всяка стока – открито и честно.
"Софийска стокова борса" не успя да се пребори за разрешение да търгува и с електроенергия. Как бихте го коментирали?
– Повече от десет години ние се опитвахме да започнем да търгуваме с електроенергия. Консултирахме се с най-големите специализирани борси по света и бяхме готови с проект за изграждане на такава и в България. През изминалите години не ни обърнаха внимание и не получихме разрешение да я организираме.
А електроенергията е стока и тя може спокойно да се търгува на "Софийска стокова борса". Държавата обаче реши да си създаде своя държавна борса, въпреки името й – "Българска независима енергийна борса" ЕАД. Тя е 100% дъщерно дружество на "Български енергиен холдинг" ЕАД. Днес тя работи само с лиценз, получен от Комисията за енергийно и водно регулиране. Но тя може да разрешава дейност само на търговски дружества. А за да е истинска стокова борса, й е необходим лиценз от Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
Неведнъж сте се изказвали критично за роенето на борсите у нас. Очаквате ли някога да се стигне и до обединение, до консолидация между някои от тях? Може би "инокомислещите" са смели, защото имат подкрепа от властимащи лица?
– На малкия български пазар няма място за много борси. Роенето не е полезно нито за бизнеса, нито за потребителите. Така бизнесът губи интерес към борсовата търговия. А ако има едно място, където да се срещнат производители и търговци, ще има и една ясна, коректна и точна цена, която да ориентира всички. Така е на "БФБ-София". Цената на акциите е една и е ясно на всички, че тази компания струва толкова.
Без да казвам нещо лошо за колегите, но борсите трябва да са независими. Те не трябва да са нито частни, нито държавни. Обединението е пътят за развитие, това се е доказало. То ще създаде единен пазар, ще балансира интересите на играчите, ще се даде реална цена на всяка една стока. Добре е обаче и държавата да се ангажира повече и да помага, и да подкрепя процеса – институционално и законово. Но преди всичко е необходима воля от всички, свързани с борсовата търговия.
Говорите за промени в Закона за стоковите борси и тържищата. Какви са конкретните Ви идеи в това отношение?
– Законът за стоковите борси и тържищата съществува от ноември 1996 г. и безспорно се нуждае от поправки. Съседните ни страни вече са на светлинни години пред нас – и като организация, и като интерес.
Например българският закон изисква само 250 хил. лв. капитал, за да откриеш стокова борса. За сравнение, в Румъния и в други съседни страни за това са нужни по 4-5 млн. евро. Сегашната постановка у нас крие опасност да се убие реалната борсова търговия. Тя се разконцентрира – на много места има по няколко стоки, по няколко брокери, и, естествено, се губи представа за истинската стойност на стоките. В тази посока са и предложенията за законови изменения, подкрепени и от регулаторния орган – Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Но те отлежават почти от година в нечий кабинет в Министерството на икономиката.
А има нови тенденции и правила в световната борсова търговия и е добре те да влязат в българския закон. Трябва да има един концентриран пазар, а това се постига с прецизиране и повишаване на изискванията, както и повишаване на броя на търговците, които могат да създават борса.
Пред борсовата търговия у нас има и доста проблеми. Все пак на "БФБ-София" се обръща повече внимание и нещата там са по-подредени. Докато стоковата борса у нас е изтикана някак си в ъгъла. А тя може да осигури една ясна прозрачна картина на икономиката ни и точна оценка на всяка една стока, която да е ориентир за всички. В това отношение натрупаната от "Софийска стокова борса" информация през изминалите 25 години е неизчерпаем източник за анализи и оценки.
Имате ли "свои хора" сред депутатите и министрите, които да ви разберат и да подкрепят необходимите промени? Какво очаквате от управляващите?
– Разчитаме, че след сегашната конференция ще се чуе мнението ни и направените от нас предложения ще стигнат до тези, които могат да вземат решение. Ние сме изпратили предложенията си до Комиисията по стоковите борси и тържищата, до Министерството на финансите и Министерския съвет. Най-логично е, когато се обсъжда проблем, който се отнася до търговията на стоковата борса, да се поиска мнението на тези, които я управляват, и от играчите на нея.
Министерският съвет все още не е определил кои стоки ще могат да се търгуват през обществени поръчки на борсови сесии.
– Вярно е. Законът за обществените поръчки бе приет през февруари, но все още не е ясно кои стоки ще могат да се търгуват през обществени поръчки на борсови сесии. В документа е записано, че списъкът се одобрява от Министерския съвет след представяне от Министерството на финансите.
Забавянето не е най-големият проблем. По-тревожното е какви стоки ще има в този списък, дали в него ще се включат и борсови стоки. Те не се толкова много: зърно, метали, горива, слънчоглед, технически култури, олио… Затова очакваме разбиране от правителството, че те трябва да се търгуват на борсата, а не зад ъгъла. По-лошото в случая ще е, ако държавата централизира обществените поръчки, като изключи стоковите борси. Това би било доста некоректно решение. Ако в момента има някакви съмнения за злоупотреби, те не са следствие от сделките на борсата, а извън нея. При нас не може да има нито корупция, нито нагласеност, защото всичко, което се случва, е пред очите на всички в борсовата зала.
За всеки посветен е ясно, че най-ценното на една стокова борса е именно концентрацията на много голямо търсене и предлагане на едно място.
