Професионалното образование у нас напомня за поговорката за жабата, която видяла, че подковават коня, и тя си вдигнала крака. От няколко години насам слушаме една и съща плоча – ще правим модерно дуално обучение по австрийски, швейцарски и всевъзможни други модели, ще вкарваме работодателите в класните стаи, техникумите ще станат съвременни и добре оборудвани… А в същото време нито имаме законовата база, нито Министерството на образованието и бизнесът възнамеряват да работят заедно, нито преподавателите са добре подготвени… Професионалните паралелки се топят и както е тръгнало, в скоро време и ученици няма да останат. Малцината пък, които завършват, няма да намерят работа по специалността си.
Изводите са от одитен доклад на Сметната палата за състоянието на системата ни за професионално образование. Въпреки че за три години държавата е инвестирала над 550 млн. лв. за обучението на над 330 000 ученици, ефектът е минимален. За трите учебни години общо учениците в професионалните училища и гимназии в ХІІ клас са били 86 980, от които диплома за средно образование са взели едва 77 хиляди. До свидетелство за професионална квалификация са достигнали само 62 032 абитуриенти. И за съжаление нещата се влошават все повече и повече, като през учебната 2013/2014-а 36 от всеки 100 ученици са останали без професия.
Още по-плачевна е ситуацията с реализацията на учениците от професионалните гимназии на пазара на труда. Работа по специалността си е намерил само един от всеки трима дипломирали се, като сравнително добре се оправят само завършилите туризъм, морско дело, текстил и моден дизайн. Над половината от завършилите продължават с висше образование, което значи, че в този си вид професионалното обучение е напълно излишен лукс. Същото подсказва и статистиката, според която средният успех в 367 държавни и 157 общински гимназии и училища с професионални паралелки е четворка, а по 6000 "професионалисти" годишно изобщо отпадат от системата. Въпросът е и дали има смисъл да се занимават с това, след като учителите не ходят на надграждащи обучения, учебните програми и планове по отделните специалности са архаични и са правени от някакви колективи, без участието на бизнеса? Над една трета от училищата работят без утвърдени от просветното ведомство изпитни програми, а работодатели и синдикати би трябвало да участват в провеждането на държавните изпити, но не го правят…
Като стана дума за бизнеса, той все още се държи на почетно разстояние от класните стаи. В МОН не са изисквани, събирани и обобщавани данни за бройките, професиите и специалностите, заявени от предприемачите. Само девет от директорите на училища признават, че работодател е дал заявка за кадри при тях. Така че вместо всички в хор да мрънкат, че нямат квалифицирани кадри, да се хващат да работят с училищата и да си ги създадат сами.
Съществуващата мрежа от техникуми и училища с професионални паралелки някак си я кара на самотек. Годишният държавен план за прием в държавните и общинските училища се прави без връзка с потребностите на пазара на труда от квалифицирани работници по определени професии и специалности. Оказва се, че е по-важно какво искат да учат учениците, а на тази възраст те едва ли много-много знаят изобщо какво искат.
Според заключенията на одиторите вината за нелицеприятното състояние на професионалното образование до голяма степен е на ресорното ведомство. Липсват визия и насока за развитие в приетата стратегия за развитие. Допуснати са пропуски и недостатъци при нормативното осигуряване и забавяне на реформата в сектора. Има забавяне на процеса по обвързване на финансирането с качеството на професионалното образование, както и неосигуряване на достатъчно средства и ефективно сътрудничество с организациите на работодателите за модернизиране на материално-техническата база в училищата. Все още липсва система за подобряване качеството на обучението по професионална подготовка, ограничени са възможностите за кариерно развитие на учителите и не се стимулира включването на млади специалисти като учители по професионална подготовка в системата…Това е част от "присъдата" на ревизорите, а препоръките към образователния министър са точно двадесет и две.
Идват "специалните" училища
Училищата, които придобият статут на иновативни, ще имат доста повече правомощия от "обикновените" школа. Те ще разполагат с по-голяма свобода при избора на програми, ще могат да прилагат специални педагогически методи и учебни планове, да въвеждат нови учебни предмети, съобщиха от Министерството на образованието и науката. Всички държавни, общински и частни училища, плюс Американският колеж в София, ще могат да кандидатстват за привилегирован статут с проект за иновации.
За иновативните училища ще бъде създадена комисия към образователното ведомство, в която ще влязат психолози, социолози, педагогически специалисти и учени. Тя ще разглежда постъпилите в министерството училищни предложения за иновации и на тази база всяка година ще предлага Списък на иновативните училища. Училищните иновативни проекти ще се разработват за срок от четири години, а децата ще учат 38 седмици, или с две повече от връстниците си. В иновативните школа ще е възможно 30% от учебното съдържание да се променя със синтезирани учебни предмети, като например "Българското възраждане".
Другата новост ще са училищата с национално значение. Според подготвяния държавен образователен стандарт училище с национално значение ще е това, което дългосрочно изпълнява национална задача, възложена със заповед на министъра на образованието, а също и тези, в които се обучават ученици от много области. Под национална задача пък ще се разбира такава, чието изпълнение е с трайно значение за обществено-икономическия живот в поне 15 области и за нея е осигурено държавно финансиране. От сегашните учебни заведения с национален статут ще останат тези към Министерството на културата, а от останалите ще се прави селекция. Училищата ще се обявяват за национални за срок от четири години, като ще има и процедура за отнемането на този статут, ако не се изпълняват държавните образователни стандарти или има други нарушения.
От 1 август държавните професионални гимназии, които сега се финансират от земеделското министерство, ще станат общински. Предвижда се и въвеждането на статут на защитени и средищни детски градини.
