Време е икономиката ни пак да се яви на световната карта

Цветелина Бориславова

Г-жо Бориславова, чрез подписаното наскоро споразумение с Китай сте напът да реализирате един ключов за страната ни транспортeн и логистичен проект. На практика с него Вие връщате страната ни на т.нар. Път на коприната. Така ли е?

– Пътят  от Китай, през Грузия до България от древни времена е играел изключително важна роля за комуникацията между Изтока и Запада.  Винаги съм мечтала  да възстановим тази роля на страната си.  И тъй като днес – в ХХI в. особено важни са комуникациите, сигурният  и екологично чистият транспорт, мисля, че това, което правим, е изключително важно. Нашата идея е да насочим товарите, които тръгват от Китай, да минават през Закавказието (в контейнери на влакови композиции), за да стигнат до Грузия и да бъдат натоварени на нашия кораб. И през Черно море да стигнат  до Бургас. От  нашето пристанище  отново с влак  те могат да продължат към  Европа. Пътищата от Бургас към Централна и Западна  Европа са много. Например през  Русе до Нюрнберг или през Унгария за Централна Европа. Това действително е, както аз го наричам – старият нов път на коприната.

Изминаха почти две години, откакто притежаваният от Вас ферибот "Дружба"  изпълнява курсове до Грузия. Това Ваше начинание сега се превръща в първата отработена фаза на големия  проект. Така ли е?

– Да.  От август 2014-а фериботът  покрива три дестинации –  Бургас – Поти,  Бургас – Батуми и Бургас – Новоросийск. Третата не е точно на пътя на коприната, но е важна. И тук не става дума за ферибот, който пренася товари, когато бъде натоварен, а за редовна ежеседмична линия.  Оттогава до днес ние работим много усилено, за да стигнем до сегашния  етап на развитие на проекта. И ще продължаваме да реализираме този проект и в бъдеще.

Разкажете ни по-подробно за цялостния проект?

– Преди два месеца фирма "Деспред", която е част от нашия холдинг, подписа договор с една от най-големите китайски компании  – ЗИХ  (ZIH). Тя е собственик на огромна складова база до Шанхай. Притежава собствени контейнери, собствена огромна дистрибуция и обслужва регион от над 100 млн. жители. Трябва да призная, че когато започнахме преговорите, аз самата се чудех как точно ще представя идеята си, когато обемите, които тази компания реализира, са несравними с това, което правим ние тук. Но успяхме да провокираме интереса й. Това беше огромна стъпка за нас. Но тя беше втората, тъй като преди това установихме прекрасни отношения с Грузия както на бизнес, така и на държавно ниво.  Вече имаме свое представителство там. Тук е моментът да кажа, че самата държава се ангажира с този проект и тя от своя страна започна преговори със своите съседи – Азербайджан и Казахстан, които също се включиха в него. Огромна работа и още доста инвестиции. Трябва да подобрим  и разширим складовата си база на морето. Да изградим контейнерен терминал. Имаме амбицията да автоматизираме изцяло процесите. И досега купихме много кранове, но предстои закупуването на още. Ще трябва да обновим техниката на самото пристанище. Имаме амбицията да предоставим услуга, която да бъде на световно ниво, и мисля, че ще успеем. Когато колелото се завърти, ние трябва да сме готови.

Когато купихте пристанището и ферибота, в средите на познавачите на водния транспорт се говореше, че сте загробили огромни средства, а ефектът от инвестицията Ви е спорен. Може ли сега да опровергаете тези „анализатори"?

– Ще кажа само, че у нас – странно защо, хората предпочитат  да говорят негативно. Аз обаче съм човек, който обича да действа. Без да се впускам в подробности, ще Ви кажа, че ако съм искала, досега бих могла да препродам  ферибота и да спечеля поне 3-4 млн. повече от цената, която платих  за него. Имам купувачи и днес, но това няма да стане. Когато го купих, не съм си и помисляла за този вид печалбарство.  Исках да го направя най-добрия в Черно море и на него да се вее българското знаме. Не съм го регистрирала в офшорна зона, за да си спестя разходи, а тук. Исках да се знае, че България е страната, осигурила този път. И това  вече е факт. Знае се и се говори за него. А аз лично съм удовлетворена, че успях да постигна нещо ключово не само в собствения си бизнес, а и за страната си. Да направя така, че тя да се превърне  в притегателен център. Дори фактът, че когато отидохме в Китай, успяхме само за два месеца да подпишем договор, е достатъчно показателен, че сме известни и сме се превърнали в значим фактор.

Какво предстои?

– Огромна работа и още доста инвестиции. Трябва да подобрим и разширим складовата си база на морето. Да изградим контейнерен терминал. Имаме амбицията да автоматизираме изцяло процесите. И досега купихме много кранове, но предстои закупуването на още. Ще трябва да обновим техниката на самото пристанище. Имаме амбицията да предоставим услуга, която да бъде на световно ниво, и мисля, че ще успеем.  Когато колелото се завърти, ние трябва да сме готови.

Представете си какви ще бъдат търговските обороти, какви ще бъдат възможностите за износ на българските фирми и дали пък точно това не е част от пътя, по който трябва да вървим, за да може страната ни да заеме полагащото й се място на световната карта.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст