Макар да се променя като темп и структура, емиграционният поток остава устойчив и ние губим работна сила ежегодно, обявиха представители на Института за икономически изследвания при БАН, докато представиха последната част от доклада си за макроикономически анализ и политики за икономически растеж.
Ръководителят на проекта, проф. Искра Белева от своя страна заяви, че пазарът на труда показва добри тенденции за последните две години като за втора поредна година имаме повишаване на заетостта и естествен спад на безработицата от 4-5%. Тя уточни, че вижда се и още един допълнителен резерв в това отношение и той е свързан с емиграцията, която по думите й трайно изтощава трудовите ресурси на страната. Белева добави, че ниската раждаемост и високите нива на отлив на младите показват, че растежът в близките и по-далечни перспективи ще бъде силно ограничен от гледна точка на трудовия ресурс и призова от сега да вземат мерки по компенсиране на този трудов ресурс, тъй като България изпитвала недостиг на работна сила от 225-400 хил. души при 4% безработица в страната.
Тя обърна внимание и на основните причини за отлив на работна сила като посочи, че една от тях са по-ниските доходи в страната и уточни, че динамиката на годишния доход от труд в ЕС за семейство от двама работещи на пълен работен ден е била 6 пъти по-висока от тази в България през 2014 година като даде прогноза дори и до 2030-та няма да сме неутрализирали фактора заплащане на труда върху формирането на миграционните нагласи на родното население.
Според Белева емиграцията влияе и върху качеството на трудовия ресурс. Тя обясни, че в повечето случаи, когато трудовата сила на една страна отиде в друга, където доходите са по-високи тя се специализира и подобрява качеството си.Но посочи, че тази трактовка изисква завръщането на тези хора в родината и допълни, че проблемът за България е, че повечето хора, които работят в чужбина не работят по специалността си и имат по-ниско качество на професионална работа.
Експертът от БАН очерта и някои от позитивите на емиграцията за икономическото развитие. Тя обяви, че паричните преводи на българските емигранти показват устойчиво увеличение. По думите й размерът на тези компенсации за българската икономика се е увеличил повече от 4 пъти за последните 15 години като през 2000 година преводите са били на стойност 300 млн. евро, през 2007-ма достигат 600 млн. евро, а през 2015-та са се увеличили до 1.3 млрд. евро
В края Искра Белева каза, че най-важният извод, който може да се направи относно политиките в тази област е свързан с осигуряването на икономически растеж чрез трудов ресурс.
