С Решение № 26/07.06.2016 г. по наказателно дело № 1626/2015 г. (срещу бившия заместник-кмет на община Плевен Алексей Зелов) тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя новата присъда от 28.09.2015 г. на Великотърновския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
С присъда от 17.02.2015 г. Плевенският окръжен съд е признал Зелов за невинен в това, че за периода от началото на м. април 2014 г. до 22.04.2014 г. в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, е поискал дар, който не му се следва – 10 % от общата сума по фактури на „Пауер Инженеринг” ООД, и на 22.04.2014 г. е приел дар, който не му се следва – сума в размер на 4 000 лв., за това, че е осигурил по-бързо подписване и изплащане на платежните нареждания по фактури на стойност 40 000 лв. по договор за възлагане на обществена поръчка.
С въззивната присъда на Апелативен съд – Велико Търново е отменена първоинстанционната присъда, като Зелов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 302, т. 1 от НК (подкуп, извършен от лице, което заема отговорно служебно положение), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и шест месеца и глоба в размер на 8000 лв.
Съдебният състав на ВКС приема, че присъдата на Великотърновския апелативен съд е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Приетите фактически положения очертават деяние на подсъдимия, което в значителна степен се различава от описаното в обвинителния акт по време, място на извършване, механизъм на осъществяване и последици. В мотивите на ВКС пише: „Съдът не разполага с възможности самостоятелно да разкрива и да разследва факти и обстоятелства, за които прокурорът не е повдигнал обвинение. Допълнително установената фактология значително надхвърля допустимите параметри за установяването на предмета на обвинението срещу подсъдимия. С новоразкритите факти към обстоятелствената част на обвинителния акт са прибавени напълно нови твърдения, внушаващи, че действията на подсъдимия на инкриминираните с обвинителния акт дати през м. април 2014 г. всъщност се явяват поредна проява от практикувано с години престъпно поведение. Залегналите във въззивния съдебен акт фактически положения несъмнено утежняват наказателноправното положение на подсъдимия, като са обусловили крайния извод за виновността му. По тези факти подсъдимият не се е защитавал на досъдебното производство и на първоинстанционното производство, като на практика те са му предявени за първи път с мотивите към присъдата на въззивната инстанция”. Върховните съдии са категорични, че дори само на това основание въззивният съдебен акт подлежи на отмяна, тъй като е недопустимо с него да се предявяват за първи път нови фактически положения, по които подсъдимият не се е защитавал. Недопустимо е съдът сам да дефинира рамките на обвинението, като в мотивите си да запълва обема му по свое усмотрение с конкретни факти, надхвърлящи фактическите предели на обвинението.
В мотивите на ВКС се обсъждат и други допуснати съществени нарушения – не е посочено какви именно конкретни действия по служба е предприел подсъдимият, които да са във връзка с получения от него дар с оглед повдигнатото обвинение, че е поискал и приел подкупа, „загдето е извършил действия по служба”; нарушени са правилата за местната подсъдност при даването на разрешение за използване на специални разузнавателни средства (компетентен в случая е председателят на Плевенския окръжен съд, а разрешението е дадено от зам.-председател на СГС); липсва обективна, всестранна, пълна и внимателна оценка на съдържащата се в доказателствените източници релевантна информация.
