ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Защо Сандърс не се предава

сандърс

Чудото, на което се надяваше Бърни Сандърс, не се случи. Кандидатът за номинацията на Демократическата партия за тазгодишните президентски избори в САЩ смяташе, че ако спечели последния "супер вторник", ще обърне мача срещу съперничката си Хилари Клинтън и ще успее да убеди подкрепящите я суперделегати да прехвърлят гласовете си към него на предстоящата конференция на партията, на която ще бъде определен кандидатът й за Белия дом.

Въпреки липсата на чудо Сандърс не се отказа от надпреварата. Чисто теоретично, дори сега той би могъл да обърне битката в своя полза – ако успее да накара преобладаващия брой от суперделегатите да го подкрепят на конференцията във Филаделфия на 25-28 юли. Това, разбира се, е невъзможно – най-малко по две причини. На първо място, повечето суперделегати са представители на партийния естаблишмънт на демократите – среди, за които самоопределящият се като демократичен социалист сенатор от Върмонт е чужд, но които общуват с фамилията Клинтън от повече от две десетилетия. И на второ място, при положение че Хилари Клинтън води убедително и при броя делегати, спечелени при предварителните избори в отделните щати, изглежда абсурдно партийните авторитети да загърбят волята на поддръжниците си. Такова нещо поне досега не се е случвало в Демократическата партия.

След като шансове за номинация на практика няма, е редно да се запитаме какво кара Сандърс да продължава борбата. Още повече, че дори и от средите на привържениците му все повече се засилват гласовете, призоваващи го да се оттегли, за да не разбива единството на демократите. Още през април единственият представител в Сената, който го подкрепя, сенаторът от Орегон Джеф Мъркли, заяви, че колегата му от Върмонт би трябвало да се откаже, ако в края на първичните избори изостава от Клинтън. Преди дни към него се присъедини и лидерът на демократите в Камарата на представителите Хари Рийд.

Единственото обяснение за упорството на Сандърс е стремежът му да прокара път за идеите си, заради които го подкрепиха милиони избиратели. Обвиняван от противниците си в "социализъм", 74-годишният бивш борец за граждански права се обявява за повишаване на почасовото заплащане, разширяване на системата за социални осигуровки, осигуряване на всеобщ достъп до висше образование – идеи, които не биха впечатлили никого в Европа, но зад океана звучат почти радикално. С тях обаче той спечели подкрепата на голяма част от по-младите и по-образовани избиратели.

Точно там е проблемът на Хилари Клинтън. В настоящата борба за партийни номинации изпъкнаха както никога досега две фигури, противници на статуквото. При републиканците това бе Доналд Тръмп и той буквално помете съперниците си. Бърни Сандърс не успя да стори същото при демократите. Той в края на краищата отстъпи пред Хилари Клинтън, но тя ни би могла да си позволи да игнорира тази надигаща се вълна на недоволство от политическия естаблишмънт.

Ако Сандърс реши накрая да се кандидатира като независим кандидат за президент, това вероятно би отнело значителна част от гласовете за Демократическата партия и би осигурило победата на Тръмп. Но дори и да не го направи, няма никаква гаранция, че гласовете, привлечени от Сандърс, автоматично ще се прелеят към Клинтън, след като тя получи номинацията. Единственият начин това да се случи е, ако бившата първа дама положи сериозни усилия да убеди избирателите, че е възприела част от идеите му, а най-вече ако получи личната му подкрепа.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст