Аз очаквам успешната кандидатура да има един по-силен граждански, отколкото политически профил.
За ГЕРБ е важно да имат максимално силна кандидатура, която да успее на първи тур. А за нас е изключително важно постоянно да утвърждаваме политиките и ценностите, с които влязохме в това коалиционно управление.
Г-н Исмаилов, как Реформаторският блок стигна до решението за свой самостоятелен кандидат за президент?
– Наистина, преди да вземем това решение, се чуха някои различни позиции както от страна на ГЕРБ, така и на колеги от Реформаторския блок. Но в крайна сметка и ръководствата на партиите, и Изпълнителният съвет достигнахме до решението, че РБ трябва да има самостоятелна кандидат-президентска двойка. Сега започва процес на комуникация между партиите, ще бъдат обсъдени и критериите, на които трябва да отговарят кандидатите. И се надявам в най-скоро време да обявим нашите номинации.
Значи вашата двойка ще се изправи срещу тази на ГЕРБ?
– Да, както и срещу всички други кандидати. Ще има дебат за ролята на президентската институция. Надявам се нашите кандидати да бъдат такива, че да изпълнят с повече съдържание тази институция, както и да бъдат ярък изразител на ценностите и принципите на дясното, на ясната евроатлантическа ориентация на страната. По наша оценка президентът Плевнелиев беше добър изразител на тези ценности.
Как точно ще бъде излъчена тази двойка?
– Както казах, започват разговори и членовете на партиите, на Изпълнителния съвет, на Гражданския съвет ще предлагат своите номинации. Аз дори очаквам успешната кандидатура да има един по-силен граждански, отколкото политически профил. Което се предпоставя и от начина, по който се създаде Реформаторският блок с активното участието на хората от Гражданския съвет. Ако се стигне до две силни кандидатури, тогава може да се пристъпи и към вътрешни избори. Но мисля, че в рамките на вътрешния диалог ще успеем да се обединим зад най-добрата двойка.
Къде се намира Вашата партия – НПСД, в Реформаторския блок? При проправителственото или при опозиционното крило?
– Нашата партия балансира отношенията вътре в Блока. Никак не е лесно. По отношение на решенията, които взема правителството и парламентарното мнозинство, подхождаме максимално прагматично и критично, изхождайки основно от платформата и принципите, заради които се учреди Реформаторският блок. Понякога можете да видите мое гласуване заедно с колегите от т. нар. опозиционно крило. В други случаи подкрепям предложенията на Министерския съвет и на парламентарното мнозинство. Надявам се, че не изневеряваме на ценностите си, като се водим от идеята да съхраним постигнатото добро, и ако може да го развием. В тази връзка президентските избори също ще бъдат един ключов етап в развитието на Реформаторския блок. От гледна точка на това дали партиите ни ще успеят да отстъпят от своето его, не номинирайки тяснопартийни кандидати, което би довело до ревност в другите партии. И дали ще вървят по-скоро към обединяване на всички зад силни фигури, които са равно отдалечени, или равно близки не само до партиите в Блока, но и до по-широки среди и кръгове в дясното политическо пространство.
Защо НПСД заедно със земеделците застанахте редом до ДСБ и издигнахте Росен Плевнелиев за втори мандат, с което всъщност му помогнахте да се откаже?
– Това беше действие за задаване на профила, на който трябва да отговаря бъдещият президент. За нас мандатът на г-н Плевнелиев е успешен, защото той положи усилия да бъде баща на нацията, да бъде обединител на етнорелигиозните различия, да бъде балансьор, да бъде коректив в законодателния процес, да бъде изразител и говорител на неправителствените и гражданските среди. Поставящ пръст в раните на обществото и активен участник в международната и регионалната политика.
Преди десетина дни Касим Дал, който рядко се изявява публично, каза, че само кандидатурата на Бойко Борисов за президент може да обедини цялото дясно.
– Донякъде бих се съгласил с това лично негово мнение. Към момента премиерът не дава сигнали, че ще тръгне по посока на президентството. Но като се има предвид политиката на ГЕРБ за номинации в последния момент, не изключвам и кандидатура на премиера. Мисля, че за ГЕРБ е важно да имат максимално силна кандидатура, която да успее на първи тур. А за нас е изключително важно постоянно да утвърждаваме политиките и ценностите, с които влязохме в това коалиционно управление.
По-стабилна ли стана коалицията след напускането на АБВ? Патриотичният фронт придоби много голяма тежест включително и за сметка на реформаторите.
– Да, от гледна точка на засилването на десните политики и по ясната северноатлантическа ориентация. АБВ разглеждаха геополитическите интереси на страната ни през руската оптика. А нарастването на тежестта на националистите в парламентарното мнозинство води до други ценностни и управленски рискове.
Патриотичният фронт обаче успя да наложи своето виждане за гласуването в чужбина и най-вече ограничи гласуването в Турция. Не чухме вашата позиция по този въпрос, за разлика от ДПС и ДОСТ?
– Имаше категорична позиция на нашето ръководство, че ще подкрепим ветото на президента. За нас всякакви действия, които ограничават, възпрепятстват и усложняват процеса на участие на българските граждани, независимо от това къде се намират, в изборите са неприемливи. Наскоро бях в САЩ и имах възможност проследя как там се случват процесите. Там правят всичко възможно, въпреки различното законодателство в различните щати, да информират и улеснят избирателите било чрез гласуване по пощата или чрез машинно гласуване да повишат избирателната активност. Създали са постоянна изборна администрация, която се ползва с изключително доверие и която спира тази партизанщина и борба за натиск и надмощие в изборния ден в изборните комисии. Има районни преброителни центрове, където целият процес на броене и регистриране на резултата е изключително прозрачен и надежден. Там в рамките на една година хората участват в много и най-различни избори, в това число и различни граждански законодателни инициативи. И това е нещо нормално и естествено. А при нас като че ли някои партии, визирам конкретно националистите, се опитват да трупат политически дивиденти.
Е, да, де, ама вие сте в една управленска коалиция с тези националисти.
– Те подкрепят програмата на коалиционното правителство на Реформаторския блок – ГЕРБ, като от своя страна се опитват да материализират тази своя подкрепа през подобни вредни решения. Доколкото силите ни позволяват, ние категорично се противопоставяме на тези неща. Разбира се, тук е и ролята на ГЕРБ – като основната, по-голямата парламентарна група – и доколко тя поддава на подобен натиск.
Вашата партия не разчита ли също на гласовете, които идват от Турция?
– Да, и не само. Ние разчитаме на гласовете на всички български граждани и искаме те да бъдат абсолютно равнопоставени, както и максимално информирани и улеснени в изборния процес.
Населението на България намалява, все повече се засилва емиграцията и спадът в избирателната активност. А това ще прави политическите актьори, които вземат политическите решения в страната, все по-малко легитимни. И самите решения ще бъдат нетолкова адекватни в дългосрочна перспектива.
Прави ли са все пак патриотите, когато казват, че чрез гласовете на изселниците турската държава се бърка в нашите вътрешни работи?
– Самата организация на изборния процес в чужбина е по-скоро проблем и ангажимент на българските институции. При една добра организация никога не може да се получи външни фактори да влияят на този процес така, че той да застраши интересите на България. Това са преувеличени страхове. И най-вече това са опити за печалба на база на някакви националпопулистки тези. Така може би се постигат някакви конюнктурни малки победи, но от тях не печели цялото и общото.
Как ще коментирате отстраняването на Давутоглу от партийния и правителствен връх в Турция и случващото се там?
– Мисля, че това е свързано с вътрешнополитическия процес и може би с това, че по време на управлението на Давутоглу се забави и проточи процесът на конституционни реформи по посока на президентската република, каквато я иска президентът Ердоган. От друга страна, той може би претърпя критики и във връзка с преговорния процес за бежанците и визовата либерализация с ЕС. Както и някои слабости в борбата с тероризма във вътрешен план.
А как ще се отразят тези промени в Турция на отношенията й с ЕС, включително и по въпроса за бежанците? Рекетира ли Ердоган Европа?
– Мисля, че има и разиграва своите козове. Но не Ердоган създаде конфликта в Сирия. Не Ердоган предизвика гражданската война там. Нито Турция, нито Гърция или България носят някаква пряка отговорност за това. Но всички ние се намерихме на пътя на този бежански поток. И да обвиняват България или Гърция, или Турция, че пропускат през територията си бежанци, за мен е неадекватно? Колко бежанци могат да поемат България и Гърция? Колко може да поеме Турция? Това е свързано с националната сигурност, с ресурсите на страната, с капацитета да абсорбира и интегрира.
И това, че ЕС закъсня да предвиди развитието на кризата и да предприеме мерки, е друг проблем. А Турция искаше да се създаде зона за сигурност в северната част на Сирия и там да бъдат създадени обезопасени бежански лагери, финансирани от цялата световна общност и международни институции, до приключването на конфликта.
Видяхме, че и Русия се намеси с оръжие в конфликта, което засили бежанския поток. За нас е важно ние да сме наясно с рисковете. Всяка държава си прави подобен анализ и мобилизира ресурсите си, за да се предпази от тях. Това, което става, категорично е огромна човешка драма и може би е срам за съвременния свят. Тя поставя на дневен ред и безсилието на организации като ООН, които са неспособни да наложат траен мир в региона.
Корман Исмаилов е роден на 13 септември 1972 г. в София, където завършва и гимназия. Дипломира се със степен бакалавър по икономика в университета в Кония, Турция. Работи в банковия сектор. Създава бизнес консултантска компания. Бил е председател на младежкото ДПС (2006-2009) и член на Централното оперативно бюро. През 2011 г. е изключен от ДПС. А следващата година с Касим Дал основават НПСД. Депутат в 41-вото и 43-ото НС.
