България – страна втора употреба

ЕЦБ

"Бедни сте! Не ви искаме! Няма значение, че изпълнявате критериите за стабилност! Просто не ви искаме!". Това е посланието на богата Европа към България, вложено в конвергентния доклад на Европейската централна банка за държавите, които все още не са членки на еврозоната.

Тук трябва да бъдат припомнени няколко важни подробности. Когато една държава се присъединява към ЕС и подписва Договора с него, по силата именно на този договор тя следва да влезе и в еврозоната. Изключение е предвидено само за Дания, която има специален статут на дерогация. А почти всички държави от Централна и Източна Европа преди кризата, която започна в края на 2008-а, се стремяха да влязат в еврозоната – в клуба на богатите. Официалните условия за това са записани в договора от Маастрихт. При тези условия и България влезе в ЕС. Важна част от политиката на всички правителства след този момент бе именно постигането на тези критерии.

Основният проблем на страната ни до 2014-а бе постигането на критерия за инфлацията – тя не биваше да надхвърля с повече от 1.5% средния размер на този показател в трите държави с най-ниска инфлация. България никога не успя да се вмести в този показател, докато – заради стагнацията в икономиката, не започна да отчита отрицателна инфлация по методиката на ЕВРОСТАТ за хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Докато по всички други критерии –  бюджетен дефицит спрямо БВП, държавен дълг спрямо БВП и ниво на лихвените равнища по държавните облигации, бяхме сред първенците. И то не само в страните кандидатки за включване в еврозоната, но и в целия ЕС. За последния критерий – стабилност на курса на националната валута спрямо еврото, няма какво да говорим. Имаме си валутен борд.

Тези добри показатели дадоха основание страната ни да бъде включена в така наречената

група "КАМБАНА" (BELL)

В нея влизаха отличниците, които изпълняват маастрихтските показатели за стабилност – България, Естония, Литва и Латвия. Тя бе положителната противоположност на групата на т. нар. финансови прасета – PIGS. Нейни членове са държави от еврозоната, които не изпълняват Маастрихтските критерии и се отклоняват драстично от показателите за стабилност: Португалия, Италия, Гърция и Испания. 

Прибалтийските държави членки на групата BELL влязоха в еврозоната. Широката публика бе осведомена, че те са отличници в устойчивото изпълнение на показателите за стабилност.

Всъщност истината е друга. Трите прибалтийски страни са малки икономики – дори и да рухнат, това няма да окаже влияние върху еврозоната. Те са абсолютно и напълно зависими от състоянието на шведската икономика. Ще рече – разклати ли се "Свенска банк", рухва цяла Прибалтика.  Тази част на Европа обаче е много важна за целия съюз, а и за НАТО, защото тя е единствената, която има директна граница със страшната Русия. И това повлия трите прибалтийски страни да бъдат вкарани в еврозоната. А Латвия чака за това десет години – в уж двегодишния Европейския валутен механизъм (ERM II). Най-сетне бе приета – като форма на допълнителна и по-силна интеграция към съюза и за да бъде блокиран руският натиск върху тези държави. Този процес приключи заради кризата в Украйна – но е резултат от външна политика, а не от икономическа политика. 

България остана сама, а политиците й от всички бои и държавните й институции направиха всичко възможно  да я извадят от групата на стабилните държави, като допуснаха кризата около Корпоративна банка. Точно когато страната ни "покри" и последния показател за влизане в еврозоната – инфлацията. Уви – КТБ бе ударена и рухна, цялата банкова система се разклати, а политиците абдикираха от ангажиментите си и не подкрепиха предложенията на БНБ за справяне с кризата. В крайна сметка Европейската комисия излезе със силно критичния доклад за

петте големи дисбаланса в икономиката на страната ни

Появиха се и други, напълно манипулативни доклади за проблемите във финансовия ни сектор. Мощно бе препоръчано той да бъде подложен на преглед на качеството на активите му. Българските политици от всички партийни разцветки, начело със сегашния президент Росен Плевнелиев, напълно безкритично, да не кажем угоднически, се съгласиха с всички тези констатации. Те записаха даже в законите на страната, че прегледът на качеството на активите трябва да бъде направен и да подпомогне влизането на страната ни в Европейския банков съюз и в Европейската система за банков надзор. Още когато през юли 2014-а тази цел бе обявена публично, коментаторите на в. "БАНКЕРЪ" зададоха публично въпроса какви ще са ползите за държавата от всичко това. Посочихме, ако страната не влезе в еврозоната, постигането на тези цели не носи ползи на страната ни, а прегледът на качеството на активите на финансовите структури у нас заплашва да донесе финансови и икономически негативи.

В предизборната си кампания обаче ГЕРБ се зарече до 2018-а България да влезе в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото. Това бе потвърдено и в програмата на кабинета на Бойко Борисов. Бе създадена и организация за това, бяха ангажирани с различни действия Министерският съвет, БНБ и Комисията за финансов надзор. 

Започна процедурата по прегледа на качеството на активите на банковия и на небанковия финансов сектор. Министерството на финансите се зае да изпълни програма за свиване на бюджетния дефицит под критерия от Маастрихт – 3% от БВП.

Резултатите от тези усилия са посочени в таблиците на огласения тези дни доклад за конвергенцията на ЕЦБ (юни 2016-а). Към 2016-а

България изпълнява всички изисквания  на Маастрихт

А именно те, както вече бе казано, бяха условие за влизане в еврозоната още при приемането на страната ни в ЕС. За 2014-а, 2015 и 2016 инфлацията у нас е отрицателна (при стойност по Маастрихт от 0.7%, която не може да бъде надхвърляна). Изрично е посочено, че през разглежданите три години страната ни не е сред държавите с прекомерен дефицит. За разлика от Полша през 2014-а и от Хърватия през 2015-а и 2016-а.

За 2015-а и 2016-а страната ни се вмества и в изискването дефицитът й да не надхвърля 3% от нейния БВП. (За 2014-а той е 5.4%, но тук има детайли, които ще коментираме по-нататък.) Обръщаме внимание на факта, че независимо от тази висока стойност на дефицита страната ни не е санкционирана за прекомерен дефицит.

По показателя "държавен дълг спрямо БВП" и за трите години сме много под изискуемите по Маастрихт 60% от БВП и сме отличници в сравнение с останалите държави от ЕС, които не са в еврозоната. 

Що се отнася до последния критерий – дългосрочен лихвен процент по държавните ценни книжа – и за трите години (2014-а, 2015-а и 2016) показателите на страната ни са по-добри, отколкото е средната препоръчителна стойност от 4%, която не бива да надвишаваме. (При всички показатели данните за 2016 г. са смятани до април.) Излиза, че

единственият ни "маастрихтски" проблем е с дефицита през 2014-а

Макар че когато се оглеждаме какво ни спъва, е добре да се отговори защо при оценката дали една страна е годна да влезе в еврозоната се вземат данни за две години назад. Това се правело, за да се вземат предвид само устойчиви финансови показатели. Разглеждането на данните примерно за петгодишен период назад е напълно оправдано действие. Да се отчете обаче и това, че дефицитът за 2014-а е 5.4%, защото към него са добавени средствата, които държавата даде като депозит на Фонда за гарантиране на влоговете, за да се разплати с депозантите в КТБ. На този фон е много интересно, когато тези средства бъдат върнати на държавата (а това ще стане най-късно през 2017-а), дали Европейската комисия, по чието настояване дефицитът ни е увеличен по този начин, ще включи върнатите от фонда на държавата средства като приход на бюджета. И така ще намали дефицита за годината, през която те ще бъдат възстановени или ще увеличи излишъка. Всъщност именно заради това несвойствено за бюджетите увеличение на дефицита държавата ни не е вкарана в процедура на санкция за прекомерен дефицит. От тази гледна точка може спокойно да се твърди, че и по този критерий – за бюджетния дефицит спрямо БВП, държавата ни изпълнява изискванията. Защо тогава сме негодни за еврозоната?!

Тук вече стигаме до европолитиканстването по темата и

до двойния стандарт

Не бива да се лъжем – очевидно тези "акценти" са начинът Европа и ЕЦБ, спазвайки благоприличния тон,

да ни заявят, че ще ни приемат в клуба на богатите, когато те сметнат за нужно, а не когато изпълняваме критериите. Това "благоприличие" е облечено в т.нар. "изисквания за устойчивост", аргументирани с купища европейски разпоредби и съглашения, които са приети много след като страната ни е станала член на Европейския съюз. С други думи, лидерите на тази общност променят правилата на играта, когато и както им е изгодно. Ето някои от витиеватите констатации, зад които е завоалиран отказът на ЕЦБ. В конвергентния доклад например се казва следното: "Необходима е по-нататъшна консолидация в България, в Унгария и Полша, на които все още предстои да постигнат средносрочните си бюджетни цели, както и в Чехия и Румъния, където се предвижда отклонение от тези цели. В този смисъл следва да се обърне специално внимание на ограничаването на растежа на разходите до темп, по-нисък от средносрочния темп на потенциалния икономически растеж, което съответства на правилото за целевия показател за разходите в ревизирания Пакт за стабилност и растеж". Странно заключение – нали в крайна сметка измерител на всичко това е изискването на бюджетния дефицит да не е над 3% от БВП?! Ако вече има друг официален критерий, да ни бъде посочен, за да го следваме. Защото тази формулировка е толкова обща, че дори пет години да сме на излишък, отново могат да ни треснат вратата на еврозоната под носа.

Прави се и още едно – разминаващо се с Маастрихтските критерии заключение.

"По отношение на България Комисията посочи, че икономиката продължава „да се характеризира със слабости във финансовия сектор и със значителна корпоративна задлъжнялост, които трябва да се преодолеят с цялостното осъществяване на решителни реформи", пише в доклада. А ние се питаме откога корпоративната задлъжнялост стана критерий за приемане в еврозоната?! Да не говорим, че според таблицата за вътрешните дисбаланси в самия доклад на ЕЦБ прагът на задлъжнялост на частния сектор, който не бива да бъде надхвърлян, е 133% от БВП. Според данните за България това съотношение през 2014-а е било 132.2% от БВП, а за 2015-а – 124.3% от БВП. Къде тогава е дисбалансът?! За 2016-а все още няма данни, но от статистиката на БНБ се вижда, че за първите три месеца на годината външният дълг на частния сектор е намалял с 370 млн. евро. Вътрешните фирмени задължения към банките също намаляват. Тогава според кой източник и според какви данни ЕЦБ заключва, че по този показател в икономиката ни има дисбаланс.

В доклада се правят още няколко

чисто манипулативни заключения

Явно пак с цел да се охладят амбициите на България за влизане в еврозоната. В доклада пише: "През април 2016 г. дванадесетмесечният  среден темп на ХИПЦ инфлация в България бе минус 1.0%, т.е. доста под референтната стойност от 0.7% по критерия за ценова стабилност", пишат анализаторите на ЕЦБ. Но веднага правят уговорката: "През последните десет години този темп се колебаеше в относително широк диапазон от – 1.7 до 12.6%, като средно за периода беше висок и възлизаше на 3.6 процента. Гледайки в перспектива, съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България. Възможно е процесът на догонване да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната. За да се избегне възникването на прекомерен ценови натиск и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика."

Е, да! Ако статистиката бъде върната с още десет години назад, диапазонът ще бъде вече няколкостотин процента, защото ще хване и периода на хиперинфлацията в страната през 1996-1997-а. Такава статистика с цел "наритване" на съответната държава всеки може да стъкми.

Още по-неубедително от гледна точка на принципните условия за влизане в еврозоната звучат следните констатации в доклада: "През 2015 г. дефицитът и дългът на сектор „държавно управление“ в България отговаряха на Маастрихтските критерии. От 2012 г. насам България подлежи на мерките по предпазния лост, залегнали в Пакта за стабилност и растеж. През 2014г. дефицитът превиши референтната стойност от 3% от БВП. Европейската комисия обаче оцени свръхдефицита като извънреден и временен, което не налага откриването на процедура при прекомерен дефицит. Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2016 г. показва риск от известно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел както през 2016 г., така и през 2017 година. При това в дългосрочен план България е изправена пред средноголеми рискове за фискалната устойчивост, отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи. Допълнителни реформи в тези области и по-нататъшен напредък към постигането на средносрочната цел в съответствие с изискванията на мерките по предпазния лост са от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в средно- и дългосрочен хоризонт".

Значи вече не е достатъчно да се вместим в критериите за дефицит, дълг и инфлация?! Трябва и пенсионната, и здравната ни системи едва ли не да се самофинансират при европейски критерии за покриване на нуждите на населението. И четвърт век няма да ни стигне да отговорим на тези пък критерии. А ако някога ги покрием и еврозоната все още съществува, вероятно ще ни измислят други реално… недостижими изисквания.

Това е жестоката истина за европейската политика на откритост и равнопоставеност.

 

Маастрихтски критерии

В Договора от Маастрихт (подписан през 1992 и влязъл в сила през ноември 1993-а) са записани четири основни критерия за членство в Европейския валутен съюз:

  • Годишен темп на инфлацията, не по-висок от 1.5 процентни пункта от средния за трите страни членки с най-ниска инфлация;

  • Поддържане на дефицит по консолидирания държавен бюджет под 3% от БВП;

  • Съотношението между държавния дълг и БВП да бъде не повече от 60%;

  • Средният дългосрочен лихвен процент в страната за период от една година преди осъществяването на прегледа следва да не надвишава с повече от 2 процентни пункта лихвените проценти в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност;

  • Две години подред курсът на националната валута спрямо еврото да не се отклонява с повече от 15 процента.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли парламентарните избори от 27 октомври да бъдат касирани?

Подкаст