Франция е твърдо решена да порази света и да остане в историята като страната с най-впечатляващите арени, на които се е провеждал голям футболен форум. Строежът или реновирането на десетте стадиона, които ще приемат рекордните в историята 51 мача на европейското първенство, струваха общо 1.6 млрд. евро. Повечето от съоръженията са използвани на световното първенство през 1998-а, но тези в Бордо, Лион, Лил и Ница са напълно нови, построени специално за Евро 2016-а.
Гордостта на домакините е чисто новият "Пиер Мороа" в Лил. Кръстен на бившия премиер и кмет на града, този стадион напомня вечер на гигантски светещ пашкул. Отворен през 2012-а и с капацитет за 50 000 зрители, той вече има репутацията на един от най-успешните по отношение на маркетинга. Подробен график с планираните събития за години напред бе изготвен дълго преди прерязването на лентата.Още през първите месеци имаше серия от концерти на най-големите музикални звезди като Риана. А самото му наличие позволи на Лил да се превърне в един от френските спортни центрове. Градът прие значими турнири по ръгби, баскетбол и тенис, включително и финала на "Купа Дейвис" през 2014-а. Сред забележителните детайли е уникалният подвижен покрив, изработен от 7500 т стомана. Както и специалната сцена – чрез подвижна платформа тя може да бъде преместена в произволна зона. Тази гъвкавост позволява на мениджърите да организират на практика всички видове спортни и културни прояви.
Безспорен фаворит за приза "Архитектурно чудо на Евро 2016" е стадионът "Матмют Атлантик" в Бордо. Той е творение на хората, построили "Алианц Арена" в Мюнхен и "Птичето гнездо" в Пекин. Трибуните са разположени под 35-градусов наклон спрямо терена и осигуряват перфектна видимост за всеки зрител. След първия мач през миналата година в офиса на местния клуб постъпиха стотици тревожни писма. Хората усетили вибрации и се уплашили не на шега. Администрацията излезе с официално обяснение – конструкцията наистина е изпълнена така, че да се движи в синхрон със запалянковците. Така на практика се увеличава ефектът от подкрепата на феновете!
Най-"зелен" и авангарден пък е стадионът в Ница. Той е оборудван със слънчеви панели и система, преработваща дъждовната вода. А вместо климатици се използват естествените въздушни течения. Съоръжението за 36 000 зрители се нарича "Алианц Ривиера", но тъй като УЕФА не обича други спонсори освен своите, по време на европейското то ще се казва просто "Стад дьо Ница".
Ако в Ница местните жители се радват на чисто нова арена, в съседна Марсилия акцентът е върху историята. "Велодром" ще стане първият стадион, приел мачове от три различни европейски първенства. Той е построен през 1938-а и след продължителен дебат бе реконструиран, като запази отличителния си дизайн ("вълната" е подчертана в светлосиньо) и обхвана всички места. Получи се красиво, но и ужасно скъпо – местният футболен клуб "Олимпик" не бе в състояние да осигури необходимите 300 млн. евро и сумата бе предоставена от градския бюджет. В замяна отборът ще плаща по-висок наем и ще отделя процент от продажбите на билети. Споразумението бе постигнато в последния момент, когато заплахата от провал бе съвсем реална. Най-доволни, разбира се, са гражданите на Марсилия, които получиха обновен и много ефектен "Велодром", а и ще гледат на живо мачове от европейското.
Друг ветеран и връстник на "Велодром" е "Стад дьо Тулуз". Той също бе изправен пред сериозни финансови трудности. Наложи се капацитетът му да бъде намален с 2000 места, за да има място за трибуна за гостуващи привърженици в съответствие с изискванията на УЕФА. Така съоръжението ще събира 33 000 зрители – най-малко от всички на Евро 2016. За шампионата през 1984-а Тулуза бе изключена от списъка и това породи допълнително напрежение. А и сега "Стад дьо Тулуз", разположен върху остров на река Гарона, не изглежда особено елегантно. Заради липсата на ефектна визия понякога го наричат просто градския стадион. Интересно е да се отбележи и че първоначално го бяха определили за резервен. Но извади късмет заради разширяването на формата до 24 отбора. По същата причина домакин на първенството ще е и 41-хилядният "Жофроа Гишар" в Сент Етиен.
Най-старото сред десетте съоръжения е "Парк де Пренс" в Париж, построено още през 1897-а и сега модернизирано с милиардите на катарските собственици на ПСЖ. Те не просто вложиха 100 млн. в реконструкцията, но и искаха да увеличат капацитета до 60 000 места. Попречи им единствено околовръстният път, който минава съвсем наблизо.
Арената "Стад Болаер – Делелис" в Ланс събира повече публика, отколкото е населението на града – 38 000 срещу 25 000. Тя е построена от безработни миньори по времето на Голямата депресия. Актуалната версия, естествено, е твърде далеч от оригинала. Независимо от това конструкцията никога не е разрушавана напълно.
Най-сложен за изпълнение се оказа стадионът в Лион – "Парк Олимпик Лионе". Той се превърна в най-скъпия (разходите за строителството му надхвърлиха 400 млн. евро), а и бе открит последен – едва в началото на 2016-а.
Финалът на първенството ще бъде на добре познатият "Стад дьо Франс“ в предградието на Париж Сен Дени. Неговият капацитет е 81 338 изцяло седящи места, с което се нарежда на първо място в страната и на шесто в Европа. Построен е през 1998 г., специално за Световното първенство.
