Преди дни лидерът на “Атака” Волен Сидеров отправи покани към двете партии от Патриотичния фронт – ВМРО и НФСБ, за разговори и общи действия на предстоящите президентски избори. Това е нещо ново в българския политически живот през последните години, през които бяхме свидетели предимно на процеси на делене. Затова във всяка политическа ниша се пръкнаха поне по две политически партии, две направления, дори два плана за президентските избори, ако имаме предвид двете заявки за референдум – на “Шоуто на Слави” и на Марешки. Иначе Реформаторският блок говори на два гласа, в лявото пространство имаме два субекта – един по-голям и един по-малък (но по-шумен). Доскоро в БСП съществуваха две линии за развитието на партията, едната от които надделя на конгреса. Вече имаме дори двама етнически играчи – ДПС и ДОСТ, а и в ГЕРБ започнаха да се долавят два гласа.
На този фон изпъкна скромното предложение Патриотите да тръгнат към обединение с ясното съзнание – че който пръв покаже импулс за събиране, за “заедност”, ще спечели от това.
Досега Патриотичният фронт се утвърди като успешна коалиционна формула, създаде печеливша марка. Голямото предизвикателство пред Патриотите сега ще бъдат президентските избори. Но НФСБ и ВМРО едва ли ще повторят грешката си от местния вот да се явят в различни конфигурации. Така те могат да поставят на риск бъдещето на фронта, а оттам и на участието си в следващия парламент. Ако патриотичната коалиция съхрани своята цялост, тя има потенциал не просто да запази сегашната подкрепа за себе си, но дори и да я увеличи, независимо кога ще са парламентарните избори. Освен това наскоро в интервю за в. “БАНКЕРЪ” лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов призна, че Патриотичният фронт може да се разшири с още сродни партии, като изрично спомена “Атака“.
Очевидно и самият Волен Сидеров съзнава тази необходимост, тъй като е наясно, че партията му не е в най-добрата си политическа форма. Включително и защото той се замеси в хулигански прояви и съдебни дела, които не му носят позитивен пиар.
Благоприятно обстоятелство за евентуално обединение на патриотичните сили у нас предоставя и международната обстановка. Първо, има свободна ниша в световен мащаб, национализмът се търси – виждаме това не само в Европа, но дори и в Северна Америка покрай течащите предварителни избори за определяне на кандидатите за президент на демократите и републиканците. Второ, случващото се в Турция, в Русия и мигрантската вълна от Сирия са все фактори, които плашат българите. Хората изпитват несигурност в посоката, в която ще се развият тези международни процеси, и това усилва потребността в обществото за повече „национален имунитет“.
И не на последно място, факторът, който вдигна цената на Патриотичния фронт, е, че той успя да наложи мнението си в публичния дебат около промените в Изборния кодекс, твърдата си позиция относно гласуването в Турция, а след това и за забрана на бурките със закон. Становищата дори на ГЕРБ останаха на заден план. По принцип тези законодателни промени не излязоха извън плановете на управляващите, но свързаните с тях обрати произведоха допълнителни ефекти – Патриотичният фронт се открои като централен играч, избирателите му се консолидираха и са увеличили подкрепата си за него. А неотдавнашният отказ на Росен Плевнелиев да се бори за втори мандат беше като шестица от тотото за Патриотите.
Национално-патриотичната проблематика става все по-силно изразена в българската политика, откъдето идва и борбата кои да бъдат нейни легитимни изразители. Сближаването на ГЕРБ с Патриотичния фронт има не само политическа страна, но и социалнопсихологическа основа. Според наблюдатели обаче това е нож с две остриета. От една страна, ВМРО и НФСБ се явяват най-здравият и предвидим партньор в управляващата коалиция, благодарение на което Бойко Борисов може да крепи така лелеяната от него стабилност на правителството. От друга страна, драмите около Изборния кодекс показаха парламентарна тежест на Патриотите, която не кореспондира с електоралната им. Политолози определят демонстрираното сближаване между Бойко Борисов и Валери Симеонов като “рисково за премиера поради спорния имидж, антиевропейското поведение, непремерения език и склонността на бургаския депутат да се забърква в конфликти и скандали”.
Но така или иначе засега ГЕРБ се държи здраво за патриотите. Неслучайно и партията на Меглена Кунева ДБГ иска обща кандидатура за президент на управляващата коалиция. А новата лидерка на БСП Корнелия Нинова включи и трите националистически партии – ВМРО, НФСБ и “Атака”, в списъка на формациите, с които социалистите да водят разговори за формиране на алтернатива на ГЕРБ и дори за общи действия на вота за държавен глава.
Очевидно е назряло времето да се забравят неразбирателствата и различията между патриотичните формации и те да седнат на една маса. В свои изявления и Сидеров, и Симеонов дадоха да се разбере, че са готови да загърбят личните си емоции и наслоения от миналото в името на по-голямата цел – добро представяне на президентските избори, с което да си осигурят и изгоден старт за парламентарните. В свое интервю председателят на „Атака“ Сидеров призна, че вече има диалог с Красимир Каракачанов и че няма пречки да не си говори с лидера на другата формация (кума на предишния му брак) Валери Симеонов. А самият Симеонов при получаването на поканата от “Атака” за среща и разговори миналата седмица се сопна на журналистите: “Папката я приех, да. Не съм я хвърлил в коша, ако това ви е въпросът.”
С наближаването на президентските избори се наблюдават къде по-видими, къде нетолкова промени в коалиционните формати, разместват се пластове, обстановката постепенно се нажежава, а политическото напрежение се покачва. Преобладаващите настроения в българското общество са за президент патриот, доста различен от настоящия държавен глава. Това е и едно от обясненията за липсата на сериозни кандидатури до този момент. Изборът пред ГЕРБ е много труден и поради факта, че втори път посочен от Борисов кандидат едва ли ще бъде приет от избирателите с безрезервно доверие. Залогът е твърде висок, защото ако партията не излъчи печеливша кандидатура, тя ще се изправи пред риска да бъде разрушен митът за непобедимостта на ГЕРБ. А това, според анализаторите, прави труднопредсказуем изхода от евентуални предсрочни парламентарни избори.
