Манолова скочи срещу рекета на арбитражите

Парламент Мая Манолова омбудсман

Арбитражните съдилища се превръщат във форма на узаконен рекет над гражданите, която придобива размери на пандемия. В тази ситуация държавата не може да стои повече безучастна и да се прави, че не вижда липсата на контрол върху дейността им.

Това е изводът на омбудсмана Мая Манолова. Във вторник (7 юни) тя предложи промени в три закона, с които да бъдат защитени потребителите. Предложенията са разработени от екип от експерти, между които има и представители на арбитражните съдилища. Миналата седмица тяхната разработка бе предоставена на председателя на Народното събрание Цецка Цачева и на премиера Бойко Борисов. Повече от това Манолова не може да направи – тя няма законодателна инициатива, няма и властови лостове, с които да принуди политиците да се забързат и да поработят по-усилено в навечерието на летните си отпуски.

Да припомним, че арбитражът е замислен като начин за бързо, евтино и ефикасно разрешаване на спорове между търговци – точно затова и единствената правна уредба за арбитражите у нас е описана в Закона за международния търговски арбитраж. Според този норматив до арбитражно дело се стига само по съгласие, при наличие на такъв договор между страните – т. нар. арбитражна клауза. Това са принципните положения, по които функционират арбитражите в цял свят.

У нас обаче нещата стоят малко по-различно – главно заради пълната липса на контрол от страна на държавата. Всъщност никой не знае дори колко са арбитражните съдилища просто защото няма кой в държавата да събира такива данни – пък и повечето от арбитражите са регистрирани като обикновени неправителствени организации, фондации или сдружения. Върху дейността им държавата не упражнява никакъв надзор. Няма и изисквания, на които трябва да отговарят работещите в тях арбитри – на практика всеки, който реши, може да си направи един арбитражен съд в хола си пред телевизора и тутакси  да започне да правораздава –  стига да намери кой да му праща клиенти и да му плаща за "услугата". А тя никак не е малка, защото тези "съдебни решения" ще могат да се изпълняват – включително и принудително, а оспорването им пред  "истински" съд ще бъде, меко казано, проблематично.

Манолова резюмира така резултата от липсата на правила: "Това производство се оказва удобно средство за лесно осъждане на гражданите, без те да могат адекватно да се защитят. Към арбитражно производство прибягват най-често колекторски фирми, изкупили от монополно дружество задължения на граждани, отдавна погасени по давност. Но арбитражът се използва широко и от самите монополни дружества – доставчици на обществени услуги от фирми за бързи кредити и други. Самата арбитражна процедура не създава достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите – пренебрегва се липсата на арбитражно споразумение. Приема се без надлежни доказателства, че гражданинът е уведомен за производството, като се въвежда презумпцията, че щом не възразява, значи приема компетентността на арбитража. Решенията се постановяват въз основа на доказателства, изходящи само от едната страна или дори без доказателства. В същото време арбитражните решения се ползват със същата изпълнителна сила като съдебните решения, като даже не подлежат на обжалване. Въз основа на тях ищецът може да се снабди с изпълнителен лист и да започне производство срещу гражданина пред частен съдебен изпълнител. Много често обаче не се стига до това, защото колекторските фирми с присъщите им силови прийоми успяват с натиск и заплахи да съберат сумите", констатира Манолова.

Според данните на Манолова в страната съществуват около 45 арбитражни съдилища – или поне толкова е успяла да засече нейната проверка. Това, което прави най-силно впечатление, обаче е, че само в едно от тях вече са заведени над 102 000 дела. Каква е реалната тежест на това число можем да разберем, като го сравним с отчета за цялата съдебна дейност през 2015 г., според който във всичките окръжни съдилища на държавата са се водили малко над 114 000 дела.

Най-страшно обаче става, когато фирми монополисти решат да се обърнат към един такъв съд: "Много монополни дружества, разбирайки предимствата, които им дава арбитражното дело, започват да го включват в договорите си, а гражданинът няма как да се отклони от подписването му", казва омбудсманът.

А как действа схемата на практика обясняват адвокатите, които вече са се сблъсквали с нея: например  едно от енергодружествата в страната е включило "арбитражна клауза" във всичките документи, които служителите раздават на гишетата. С дребнички букви към края на всеки лист е записано, че клиентът дава съгласие занапред всички спорове между него и това енерго да отиват в един-единствен арбитражен съд. Хората подписват, без да си направят труда да прочетат и съответно – без да разбират и без да си дават сметка, че така всъщност учредяват арбитражен договор. После адвокатите им само вдигат рамене и признават, че са безсилни.

Промените, които Манолова предлага, предвиждат забрана потребителски спорове да се "прехвърлят" към арбитраж, а вече съществуващите "доброволно" подписани арбитражни клаузи от техните клиенти да бъдат обявени за нищожни. Манолова настоява и за създаване на регламент за това кой и как може да създаде арбитражен съд, да се опишат изискванията, на които трябва да отговарят арбитрите. Предлага се и създаване на регистър в правосъдното министерство, в който да бъдат вписвани арбитражите в страната.

Всъщност най-съществената промяна в закона, която Манолова предлага, е свързана с ограничението подобни дела да се водят срещу редовите потребители на стоки и услуги, без те да са дали писмено съгласие за това и това да става постфактум – след като споровете им с фирмите вече са възникнали. Но тя е и решаваща за охраната на интересите на гражданите.

Бедата обаче е, че в голяма част от арбитражните "съдилища" се превъртат интереси за милиони левове, а към такива интереси политическата каста у нас никога не е била безразлична. И затова вероятността проектът на Манолова просто да потъне в нечие чекмедже и никога да не види пленарната зала отвътре е съвсем, ама съвсем реалистична…  
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст