Полша изпадна от файтона на отличниците

коморовски квашневски

"Свобода! Равенство! Демокрация!" С такива възгласи премина многохилядното шествие във Варшава на 4 юни, отбелязващо годишнината от първите свободни избори в съвременната история на Полша през 1989-а. Скандирането им обаче не бе предизвикано от носталгия по събитията отпреди 27 години, а от нещо далеч по-актуално – сегашното състояние на демокрацията в страната. По-конкретно – реформата на Конституционния съд и новия закон за обществените медии, прокарани от управляващата партия "Право и справедливост". В демонстрацията участваха експрезидентите Александър Квашневски и Бронислав Коморовски, а в нейна подкрепа се обяви и самият патриарх на полската политика – Лех Валенса. Но ако през 1989-а мощните обществени енергии правеха отмяната на тоталитаризма неизбежна, авторитарните действия на сегашните управляващи изглеждат слабо уязвими – до степен, че последната надежда за успех на протестиращите остава протегнатата отвън европейска ръка.

И Европа наистина се задейства – бавно и внимателно, но дали и решително?

Европейската комисия изпрати до Варшава писмено становище, озаглавено "Оценка на състоянието на върховенството на закона в Полша". Документът отразява процеса, започнат от комисията през януари, който може да завърши с икономически и юридически санкции. Той засили напрежението между Брюксел и Варшава и припомни, че консултациите между тях продължават вече повече от половин година, а прогрес няма.

Повод за безпокойството на Евросъюза е законотворческата дейност на днешните управляващи, която предизвиква и протестите. По-конкретно Брюксел не може да приеме ограничаването на пълномощията на Конституционния съд. От декември миналата година той не може да отменя решенията на Сейма (националния парламент) и на президента с обикновено мнозинство от гласовете и при кворум от 9 съдии от общо 15. След гласуваните в Сейма промени това вече може да става само при мнозинство от 2/3 и кворум от 13 съдии. На всичко отгоре, няколко съдии, лоялни на "Право и справедливост", бяха назначени от президента Анджей Дуда (издигнат от същата партия) в нарушение на юридическите процедури.

Брюксел възприе тези действия като антидемократични, защото по този начин Полша остава без инстанция, която да може да ограничи президента и парламента, ако решат да прокарат авторитарни закони. Ръководителят на "Право и справедливост" Ярослав Качински, който, макар и да не заема официален пост, е смятан за силната фигура в държавата, споделя различна трактовка и смята реформата за демократична. Според него, щом съдебната инстанция не се избира пряко от народа, тя трябва да бъде контролирана от депутатите и държавния глава.

Становището на Еврокомисията даде двуседмичен срок на Варшава, за да предприеме мерки и отстрани неуредиците. Ако това не бъде направено, Брюксел си запазва правото да предприеме по-нататъшни стъпки, стигащи до лишаване на Полша от глас в Съвета на ЕС. "Въпреки всички усилия, положени от нас, не успяхме да намерим решение по основните проблеми, които ни безпокоят", обясни заместник-председателят на комисията Франс Тимерманс, който водеше петмесечните преговори с полските власти.

Министър-председателката Беата Шидло реагира твърдо, като каза, че писмото не е изненада за правителството. "Становището си е становище, но то няма никакво влияние върху решенията, вземани във Варшава", обяви тя пред местните медии. По сходен начин се изказа и външният министър Витолд Вашчиковски, което потвърди усещането, че полският кабинет не само не смята да се съобрази с препоръките на Брюксел, но е готов демонстративно да им се противопостави.

Какво остава пред институциите на общността? На пръв поглед заплахата за лишаване от глас в Съвета на ЕС е трудноосъществима. Досега това не се е случвало и няма да изглежда никак красиво, ако за първи път се приложи именно спрямо Полша – страна с големи заслуги за събарянето на комунистическата система. Към това можем да прибавим и съмненията в правото на Еврокомисията да задвижва подобна процедура. Не на последно място, за задействането й ще е нужен консенсусът на всички останали 27 държави членки. Унгарският премиер Виктор Орбан обаче вече оповести, че Унгария няма да гласува срещу Полша. Макар и разминаващи се в отношението си към Москва, Орбан и Качински имат идейна близост, като унгарецът предизвиква негодуванието на Брюксел от далеч по-дълго време, но, изглежда, балансьорските му умения превъзхождат тези на полския му съидейник и страната му все още не е подлагана на наказателни процедури. При тази ситуация, за да може да задейства санкции срещу Варшава, Брюксел ще трябва да направи същото и спрямо Будапеща, което значително усложнява нещата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст