Европейската комисия констатира дисбаланси в икономиката ни. Заради това правителството прие програма за реформи, в която включи ангажименти за преглед на качеството на активите на небанковия финансов сектор и по-точно на застрахователните и пенсионноосигурителните дружества. Народното събрание пък взе решение да задължи със закон Комисията за финансов надзор да проведе въпросния преглед. Няма мърдане.
И така започна да "кипи" безсмислен труд, за да се защитят интересите на клиентите на споменатите дружества. Натъкнахме се и на конкретен пример: от две свързани застрахователни дружества с общ размер на активите малко под 100 млн. лв. фирмата, която прави оценката им, е поискала цели 166 хил. евро без ДДС. Валутният резерв на БНБ да оценяваха по-разбираема щеше да е цената. А то, колко голям бизнес трябва да имат тези две дружества, та да докарат приходи, които биха им позволили да покрият тези извънредни и непланирани суми.
И разходите за тази оценка, след като има вече направени одиторски проверки, са за сметка на застрахователите и пенсионните компании. Още по-точно за сметка на същите тези клиенти, от грижа към които се прави упражнението, наречено "оценка на активите".
След което народът се чуди, а депутатите самодоволно изпъкват пред електората, питайки защо таксите в небанковия сектор били толкова високи. Ами, драги депутати, да бяхте помислили за таксите и извънредните разходи, преди да гласувате закона, с който задължихте финансовия сектор да се "преоценява".
Впрочем след прегледа на качеството на активите на тези дружества, по думите на финансовия министър Владислав Горанов, специално пенсионноосигурителните компании ще трябва да изпълняват нови изисквания за капитала си и за инвестиционната си дейност. Те са включени в проекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване и ако бъдат приети, ще има срок от година и половина, за да ги изпълнят.
"Пенсионноосигурителни дружества, които ще използват пожизнени пенсии и срочни пенсии с гарантиран размер за тях, ще трябва да увеличат капитала си от 5 млн. на 7.4 млн. лв. – поясни министърът. – Това е предложение на финансовото министерство, което се дебатира в момента. Пенсионноосигурителните дружества, които ще управляват средства от осигурителните вноски и ще изплащат срочни пенсии с променлив характер – предложението е да се запази сегашното изискване по отношение на капитала – 5 млн. лева."
Според Горанов ще бъдат въведени и изисквания към самия капитал. Това трябва да са собствени средства. Ще има и правила за платежоспособност и за гаранционен капитал. "Това са нови изисквания към пенсионноосигурителните дружества. Те са изцяло в съзвучие с регулациите по отношение на застрахователите и банките и до голяма степен са взаимствани от директивата "Солвенси ІІ", обясни министърът.
Ще се повишат изискванията към членовете на управителните и контролните органи на пенсионноосигурителните дружества, най-вече в частта за квалификация, опит и добра репутация. Предложено е не по-малко от една трета от членовете на надзорните съвети, на съветите на директорите и на управителните съвети да бъде от независими членове – които не са свързани с акционерите на управляващите дружества на фондовете. По аналог с банките се въвежда режим на одобрение на членовете на управителните и контролните органи от Комисията за финансов надзор.
Доразвива се и режимът за придобиване на квалифицирано акционерно участие в капитала на пенсионноосигурителните дружества. Въвеждат се изисквания към системата за управление на пенсионноосигурителното дружество по управление на риска, изисквания към вътрешния контрол и вътрешния одит. Конкретизират се и се доразвиват задълженията на банката попечител при упражняването на контрол при оценката на активите на фонда.
Предложените промени в кодекса ще внесат корекции и в инвестиционната рамка, на която се подчиняват пенсионноосигурителните дружества. Въвеждат се нови възможности за инвестиране в дългови ценни книжа, издадени от международни финансови институции – до 10% от активите на фонда. Ще има и нова възможност за инвестиране в акции и облигации, предлагани при условията на първично публично предлагане – до 1% от активите на фонда.
Предвижда се и лимит за инвестиции в държавни ценни книжа на трета държава, която няма рейтинг – до 20% от активите на фонда. Засега няма да се въвежда лимит за инвестиции в книжа на държави членки на ЕС и на трети държави, които имат кредитен рейтинг. Увеличава се лимитът за търговия в акции, търгувани на регулирания пазар в ЕС от 20 на 25% от активите на фонда.
"Предлагаме да отпаднат инвестициите в недвижими имоти. Констатираме липса на прозрачност и опасност от сключване на сделки при непазарни условия от страна на дружествата, а също на субективизъм при "оценката на имотите и проблеми, свързани с управлението им." В същото време възможността да се инвестира в акции на АДСИЦ ще се увеличи до 10% от размера на активите на пенсионните компании. "Тук сме отворени за дебат с бизнеса, за да преценим дали тази инвестиционна стратегия е най-адекватна", каза министърът. Освен това той съобщи, че сред предложенията е и това за ограничаване на възможностите за репо сделки. "Искаме те да могат да се сключват само с ценни книжа, издадени от държави членки на ЕС, или с дългови ценни книжа, издадени от ЕЦБ и Европейската инвестиционна банка, и само ако насрещната страна по сделката е банка", заяви финансовият министър.
Вероятно повечето пенсионноосигурителни дружества няма да имат проблем с изпълнението на тези нови изисквания. Само че в някои от тях има явно противоречие. Например предложено е увеличаването на възможността за инвестиции в акции на АДСИЦ, но в същото време се иска забрана за репо сделки с тях. Но една такава забрана прави въпросните акции до голяма степен неликвидни. Защото кой ще рискува да купи ценни книжа, които няма право да залага срещу рефинансиране?
Владислав Горанов – министър на финансите
"Реших в предложения от МФ проект за изменение на Кодекса за социално осигуряване да отпадне темата, свързана с правната уредба във фазата на изплащането на втората пенсия. Затова оттеглям тези предложения.
Опитът да се създават страхове в българските граждани и темата да се коментира с аргументи дали е защитена частната собственост, ни кара да мислим, че зад тези мотиви се крие някаква друга цел на противниците на измененията в закона. Философията на модела е първият и вторият стълб да се конкурират. От втория стълб се очаква да бъде така управляван и да генерира такава доходност, че да гарантира на лицата пенсия не по-ниска от тази, която биха получили, ако се осигуряват само в първия стълб. Ако някой се изкуши и изтегли сумата, която е натрупана в универсалния пенсионен фонд, след това ще трябва да остане с много по-ниска пожизнена пенсия, изплащана от държавното обществено осигуряване – риск, който не се изговаря на глас, но не трябва и да бъде пренебрегван.
Ако е противоконституционно да избереш в кой модел да се осигуряваш, значи аз грешно разбирам конституцията."
Пламен Орешарски – бивш министър-председател и министър на финансите
"След глобалната криза през 2008-а цените на доста финансови активи спаднаха и пенсионните фондове вече нямат тези натрупвания, които ние очаквахме да имат, когато в началото на века правехме дългосрочни стратегии за развитие на втория стълб на пенсионната система. На мен ми се струва обаче, че все пак този проблем малко се драматизира, защото пенсионните фондове работят с много дълги хоризонти и временни сътресения не бива да ни изваждат от равновесие. Сега е период на стабилизация и се надявам, че натрупванията във фондовете отново ще се увеличат.
Но при всички случай съществува и опасност това, което сме очаквали да се натрупа във фондовете, да не се сбъдне. С други думи, реалният размер на пенсията, която те ще започнат да плащат, да е по-малък от очаквания. И това притеснява Министерството на финансите, където се обсъждат различни варианти за решение. Но аз призовавам колегите да обмислят тези варианти по-подробно и внимателно, преди да ги лансират."
Христина Вучева – бивш министър на финансите
"Вторият – капиталов стълб бе наложен "още в началото, когато през 2000-а бе въведена сегашната пенсионна система у нас. Това стана по примера на много малко страни в които го има. Но изминалите години ни върнаха към един проблем, който тогава не бе обсъден както трябва. Той е, че когато имате индивидуална партида, в нея постъпва само част от задължителната вноска за пенсия на хората, родени след 1959 година. При тях по-голямата част от вноската, но не цялата, постъпва в НОИ, а една по-малка част – в универсалните пенсионни фондове. Тези хора ще получават по-ниска пенсия от онези, които са родени до края на 1959 година. Хората, родени до 1959 г., ще получават с 28% по-висока пенсия от тези, които са родени след това – от тяхната вноска 28% не отиват в НОИ, а в универсалните пенсионни фондове. Когато се създаваше тази система, се смяташе, че парите, отиващи в пенсионните фондове, ще бъдат увеличени по начин, който ще позволява по-висока пенсия. Но процесите през годините показаха, че това няма да стане.
Другият проблем е, че когато тази пенсия е пожизнена и наследствена, според актюерската практика тя не може да бъде свързана с индивидуална партида. Министърът на финансите установи този проблем и го постави. Но си спечели обвинения, че искал да национализира парите на хората. А проблемът всички ще го проумеят след две-три години, когато фондовете ще трябва да започнат да плащат тези пожизнени пенсии. А парите няма да им стигнат, за да изпълнят докрай този свой ангажимент. И тук изниква още един въпрос: дали този втори стълб в пенсионната система трябва въобще да съществува."
Даниела Петкова – председател на управителния съвет на Пенсионноосигурителна компания "Доверие"
"Хората трябва да имат право на свободен избор за вида и начина на изплащане на допълнителна пенсия от универсален пенсионен фонд. Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване предлага девет различни възможности за свободен избор на лицата, придобили право на пенсия от Универсален пенсионен фонд, при запазване на правата на наследниците. Не знам на базата на какви данни финансовият министър твърди, че пенсионните фондове не могат да надградят с 28% първата пенсия от НОИ с втората пенсия от частния стълб на пенсионната система. Ако не видим конкретни разчети, тази констатация ще остане едно голо твърдение."
