Спорът между Министерството на финансите и дружествата за пенсионно осигуряване по повод на пенсиите от втория стълб и свързаните с тях права на осигурените не би трябвало да се води в полето на политическата словесност – със заклинания, заплахи и декларации. До идентифицирането на проблемите в тази сфера и до намирането на най-добрите решения за тях може да се стигне единствено чрез професионален дебат, съпроводен с анализи, разчети, със статистически коректна информация и с финансови аргументи.
Ако са реалистични опасенията, изказани от министър Горанов и от бившия финансов министър Христина Вучева – че вторият стълб не може да осигури приходи, които гарантират, че размерът на получаваните по него пенсии ще е поне равен на пенсиите, полагащи се по първия стълб – мерки трябва да се вземат на всяка цена. По простата причина, че хората, родени след 1959-а, са задължени да се осигуряват по тази схема. Никой не ги пита искат ли, или не искат.
За да се прецени обаче дали това е така, е добре министър Горанов пък да покаже съответните актюерски разчети, които са породили опасенията му, и на тази база да се преценява доколко са ефективни законодателните предложения, които в крайна сметка той остави в ръцете на Тристранния съвет за социално партньорство, за да намери решение. Защото, както мениджърите на пенсионноосигурителните фондове твърдят, докато настъпи времето за изплащане на пенсиите по втория стълб, дружествата ще разполагат с достатъчно средства, за да изпълнят ангажиментите си така, както са им вменени със сегашния закон.
В този ред на мисли е разумно те също да представят публично актюерските разчети, на които се основава тази тяхна убеденост. Така че чрез тези професионални аргументи да се води професионален, а не политически дебат.
Дружествата за пенсионно осигуряване дават девет предложения за изплащането на пенсиите, които да залегнат като промени в чл.139, ал.1 в Кодекса за социално осигуряване. Те са:
1. допълнителна пожизнена пенсия за старост;
2. допълнителна пожизнена пенсия за старост с гарантиран период на наследяване;
3. допълнителна пожизнена пенсия за старост с право на наследяване;
4. допълнителна срочна пенсия за старост с гарантиран размер;
5. еднократно или разсрочено изплащане на средствата, натрупани по индивидуалната партида, или на част от тях – при трайно намалена работоспособност над 89.99 на сто;
6. еднократно или разсрочено изплащане на средства от индивидуалната партида в случаите по чл.131, ал.2, когато размерът на пенсията е до 20 на сто от социалната пенсия за старост, и чл.168а, ал.1, засягащ професионалните пенсии;
7. еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице;
8. еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на пенсионер, получаващ разсрочено изплащане или пенсия по т. 2 или 4;
9. наследствена пенсия на наследниците на пенсионер, получаващ пенсия по т. 3..
Предложени са и промени, уреждащи правото на предсрочно еднократно, разсрочено пълно или частично предварително плащане на пенсия, както и условията за нейното онаследяване. Професионалният дебат изисква министерствата на финансите и на труда и социалното осигуряване да се произнесат по тези предложения със съответните финансови и правни аргументи. Всичко останало е политическо пустословие, което изкривява държавническия отговорен подход при решаването на тези проблеми.