Висшият съдебен съвет в четвъртък (9 юни) отказа да съгласува проекта за изменение в Закона за съдебната власт. След проточилото се с часове обсъждане мнозинството от членовете на ВСС реши да демонстрира несъгласието си с голяма част от тях. И прие (с 10 на 8 гласа от членовете) решение, в което бе записано: "ВСС не съгласува законопроекта". Въпреки че в това действие няма особен смисъл, защото това становище всъщност по никакъв начин няма да препъне законопроекта по пътя му към Народното събрание. Пък и самото "съгласуване" на проекта, което е задължително, така или иначе вече бе извършено – със самата дискусия по него.
Магистратите критикуваха буквално всеки раздел от проекта и неколкократно изразиха опасения, че с някои негови текстове се създава реална опасност за осъществяване на натиск и саморазправа с "неудобни" магистрати. От дебатите стана ясно, че шефът на Върховния административен съд Георги Колев например е категорично против новите, по-широки правомощия на общите събрания на съдиите и прокурорите: "Ще настане неконтролирана анархия", каза Колев и добави, че той е пратил свое лично становище по целия проект до правосъдната министърка Екатерина Захариева. А несъгласието му с текстовете в него били събрани на 40 страници.
Другата "гореща" и на практика "вечна" тема в дебатите се оказа начинът, по който самите кадровици на съдебната власт ще бъдат атестирани след края на мандатите си, къде точно ще бъдат "възстановявани" на работа и дали ще могат без конкурс да се качват на по-високи длъжности от заеманите преди да влязат във ВСС, или не.
Различията в начина, по който ще се атестират прокурорите и съдиите, и предвидените "помощни" атестационни комисии само за прокурорите също предизвикаха дебати. След тях членовете на ВСС сякаш се обединиха около становището, че прокурорските помощни органи следва да отпаднат и ВКП сама да си поеме грижата за атестирането – така, както ще се случва при съдиите.
Критики се посипаха и върху уредбата за проверките за конфликт на интереси, корупция и почтеност на магистратите, които предвижда законът. Според членовете на ВСС тези промени в Закона за съдебната власт трябва да се приемат след одобряването на общия антикорупционен закон, придобил известност като "закона на Кунева". Или поне заедно с него – за да не се получи така, че нормите в двата закона да се "бият" помежду си.
Подкрепено беше и становището на Инспектората към ВСС, в което бяха изразени няколко съществени забележки към предлаганата уредба и правомощия на този орган.
Няма спор, че в проекта за промени на Закона за съдебната власт има куп недомислици – за тях в "Параграф 22" вече сме писали нееднократно. Факт е също и че по време на дискусията голяма част от членовете на Висшия съдебен съвет си бяха "написали домашното" и дадоха немалко конструктивни и дори добри предложения за поправки в предложените от правосъдното министерство текстове.
Но накрая резултатът излезе точно такъв, какъвто го обобщи Галина Карагьозова: "Желанието да натрием носа на министерството или на авторите на проекта ще изиграе лоша шега на нас. Защото голяма част от предложенията, които сега ние не съгласувахме, са направени от ВСС. Години правим предложения, например във връзка с атестирането. И когато те намериха място в проекта, ние сами зачертахме нашия труд с някакви конюнктурни съображения…".
При все че и това не е съвсем вярно, защото всъщност какво ще бъде записано в закона никога, в нито един момент не е зависило от ВСС – законодателството е правомощие на депутатите. А, както знаем, те са в състояние да съсипят и най-добрия законопроект.
