На 24 август Украйна достойно ще отбележи 25-годишнината си като независима европейска държава
Негово превъзходителство Микола Федорович Балтажи е роден на 27 април 1956-а в село Петровск, Одеска област. През 1979-а завършва Киевския държавен университет "Т.Г.Шевченко" като специалист по международни отношения, референт-преводач от немски и български език; кандидат на историческите науки и старши научен сътрудник. Работил е в Института по социални и икономически проблеми на чуждите страни към украинската Академия на науките, както и за украинското външно министерство и президентската администрация на страната си в Киев. Кариерата му като дипломат започва от мисията в Литва, впоследствие заема ръководни позиции в посолствата на Украйна в Германия и Словения. От април 2011-а е извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България. Говори български, немски, английски и руски. Женен, с една дъщеря
Ваше превъзходителство, завършили сте Киевския държавен университет "Тарас Шевченко", специалист по международни отношения. Защо избрахте дипломацията?
– Донякъде това стана случайно. Като ученик исках да стана журналист. Но по време на едно посещение с класа в Киев видях червената сграда на Киевския държавен университет "Т.Г.Шевченко". Научих, че там има факултет по международни отношения и международно право. Изведнъж ми хрумна идеята да стана дипломат. Винаги съм мечтал за необикновена, авторитетна и ексклузивна професия. Реших да следвам международни отношения, тогава бях в 9-и клас. Кандидатствах, явих се на много тежки изпити и спечелих място в университета. В курса ми имаше чуждестранни студенти от различни държави, включително и от България. Пазя чудесни спомени от това студентско време, всички се разбирахме добре и бяхме единни. Исках да работя в системата на дипломатическата служба на Украйна, но тогава страната бе част от СССР и въпреки че членуваше в редица международни организации като ООН и ЮНЕСКО, нямахме посолства в други държави. След като извоювахме независимостта си през 1991-ва, се появи необходимост от повече дипломати. Аз имах нужното образование, академически опит, като работех в Института по социални и икономически проблеми на чуждите страни към Академията на науките в Киев, където се занимавах, бих казал, с теоретически въпроси на външната политика и дипломация. След 1993 г. преминах към външното ни министерство и започнах като кариерен дипломат.
Трудно ли бе за Вас да научите български език и защо се насочихте точно към него?
– Винаги съм имал по-специално отношение към България. Като студент през 70-те години написах курсова и дипломна работа, посветени на отношенията между Украйна и България. А в един научен труд не можеш да постигнеш професионално ниво, без да знаеш съответния език. По принцип владеех български, но в разговорния вариант на сънародниците ви, живеещи в Украйна, който се е запазил от времето на Ботев и Вазов и се е трансформирал под влияние на други езици и говори. Наложи се да науча книжовен български език. По време на тригодишната си аспирантура през 1981-ва бях в България като стипендиант на ЮНЕСКО точно за 1300-годишнината на българската държава. Това беше уникална възможност да усъвършенствам езика. След това съм посещавал многократно български научни институции към БАН. Езикът е капитал, който се придобива завинаги. Той не може да изчезне, въпросът е постоянно да общуваш с хората и с медиите. Съпругата ми е етническа българка, казва се Пенка и също говори добре.
Работили сте в мисиите на Украйна в Литва, Германия, Словения и България. Къде Ви беше най-трудно и се сблъскахте с най-сериозните предизвикателства?
– Ако се отнасяш сериозно към професията и професионалния си дълг, винаги ще се сблъскаш с трудности. Важното е да се намерят пътища и начини те да бъдат преодолени. Може би най-сложният етап бе в Литва, където започнахме от нулата веднага след установяването на дипломатическите ни отношения. От там са и първите ми впечатления. Успяхме да свършим добри неща в тази страна и да създадем солиден фундамент. Но това е нашето ежедневие, дипломацията е изкуство за водене на преговори, за правене на компромиси, тя изисква работливост, креативност и вземане на нестандартни решения.
От пет години сте посланик в София, чувствате ли се като у дома си в България. По какво си приличат и по какво се различават българите и украинците?
– За мен България е специална страна. Обичта ми към нея започва отдавна, минава през любовта на моите прадеди, деди, родители, на моето семейство. Тук се чувствам достойно, комфортно в общуването с политици, дипломати, журналисти, неправителствения сектор, обикновените хора. Но да не забравяме, че моята родина е Украйна. Аз представлявам в България повече от 40-милионна държава и работя за нея. Така че, както има една приказка – "чувствам се като у дома си, но да не забравям, че съм на гости".
Има много общо между украинския и българския народ – обща история, култура, православие, манталитетът ни също е сходен. Преминали сме едни и същи периоди в историческото си развитие – например комунизмът, който деформира съзнанието на хората.
Разликите в манталитета ни са незначителни и са предизвикани най-вече от историческия фактор. Ние 300 години сме били част от царската имперска Русия, но сме запазили културата, езика и етноса си. България пък 500 години е била под турско робство, но също съхранява ценностите си. Така че Украйна и България са две достойни европейски нации, запазили своята идентичност. Но вие се освободихте от тоталитаризма по мирен начин, докато нашият източния съсед Русия не се съгласи с избора на украинския народ да бъде независим, отказвайки да бъде част от нова постсъветска империя. На 24 август честваме 25-годишнината си като суверенна европейска държава. Продължаваме през ХХІ век да се борим за нашата свобода и независимост, като плащаме изключително висока цена. И ще победим. Перлата ни Крим е в Украйна и Русия трябва да се изтегли от украинския Донбас.
В Южна Украйна живеят над 270 хил. етнически българи, как се разбират те с украинците и останалите етноси?
– Историческите и културните ни връзки са здрав и мощен мост, върху който да стъпим. Своеобразен съединителен каркас е и българската диаспора, която е най-голямата в Украйна – над 200 хил. души. Българската общност е интегрирана част от украинското общество, те се толерантни и работливи хора. Украинците сме гостоприемна и открита нация. Едно от важните ни действия като отворена и цивилизована държава бе да въведем едностранно безвизов режим за ЕС, включително и за България и други държави. Всеки приятел, който иска да научи повече за нас, е добре дошъл. Например ЕВРО 2012 бе демонстрация на нашето гостоприемство и откритост. Но и България организира големи спортни и културни събития, в които вземат участи и украинските етнически българи. И обратното – хората, които подкрепят руската окупация на Крим, като го посещават незаконно и нарушават териториалната цялост на Украйна, за нас са нежелани.
Как се развиват търговските, икономическите, политическите и културните връзки между Украйна и България?
– България е много важен икономически и политически партньор на Балканския полуостров. Въпреки незначителното намаление в стокообмена ни във връзка с последните събития все пак имаме около 735 млн. щ. долара за 2015 година. Изключително важни са споразуменията за асоцииране на Украйна с ЕС и създаването на зона за свободна търговия, което е в сила от 1 януари. Те улесняват ситуацията и за нашите, и за българските компании. Български фирми работят добре в Украйна в сферите на икономиката, енергетиката, строителството, услугите и високите технологии. Добър пример е компанията „Приста Ойл“ за производството на промишлени масла, която строи втори завод близо до Киев. Украинските компании пък успешно навлязоха в тукашния IT сектор, като откриха стотици работни места в София и Пловдив.
През последните две години активизирахме значително политическия диалог. Президентът Плевнелиев два пъти посети Украйна, външният министър бе на визита в Одеса, а нашият бе тук. Имаме ясната подкрепа на териториалната цялост на Украйна и на европейската интеграция на страната. Срещите на най-високо ниво създават импулс за развитието на секторно сътрудничество. Даваме добри примери – за една година значително се освободихме от газовата зависимост от Русия, страната префокусира пазарите си. За нас България е много важна като държава членка на ЕС, очакваме консултативна помощ и експертиза, тъй като вече сте преминали през този процес. Много е важно Брюксел да не се бави с въвеждането на безвизовия режим за украинските граждани, изпълнихме всичките критерии и чакаме позитивното решение на Европарламента и на Европейския съвет.
Загубихме временно Крим като туристическа дестинация и България е една от добрите алтернативи. Украинците идват не само в морските ви курорти, но и на СПА, на културен и исторически туризъм, доволни са от почивката в България. Когато визите паднат, потокът от туристи със сигурност ще се увеличи, защото ние сме приятелски народи. Около 250 хил. украинци годишно гостуват или преминават през България с шенгенска виза.
Намерихте ли приятели в България и какво бихте искали да постигнете до края на мандата си у нас?
– Някои от приятелите ми тук са още от студентските години, чуваме се понякога по телефона, срещаме се. В живота си нямаме много приятели, хората, на които можеш да се обадиш по всяко време за подкрепа, или да им помогнеш, са ограничен кръг, но са най-ценният капитал в живота.
Колкото до работата, всеки дипломат е амбициран приносът и трудът му да води до конкретни резултати. Много важно е да работиш с колегите си като един отбор, да си поставяме задачи и да ги изпълняваме заедно. Трябва да сме отдадени на каузата, а да не подхождаме с равнодушие. Като всяко посолство ние изпълняваме различни задачи. Активно съдействаме за политическите, икономическите, културните, информационните и други връзки между нашите две приятелски държави. И да помогнем на българите да разберат какво се случва в Украйна. Подобно на вас сме избрали европейския път на развитие, но сме принудени достойно да браним своята независимост и да защитаваме европейските ценности.
Украйна спечели "Евровизия", как приехте този вот?
– На стената си имам снимка на Руслана, която първа спечели приза за Украйна по времето на "оранжевата революция". Победата на Джамала можем да я свържем с това, което сега става в Украйна. Тя се представи изключително добре, отразявайки блестящо една семейна драма. Джамала е кримска татарка, а този народ е изстрадал много през 1944-а, когато е бил масово депортиран от сталинския режим. Русия продължава тази политика и сега в Крим, а татарите са коренното му население. Джамала отразява това в песента си и украинското общество е много чувствително към темата за правата на човека. Певицата прослави Украйна и спечели гласуването на публиката. И Поли Генова се изяви много силно на конкурса, впечатляващо се представиха австралийката, полякът и други. Ще се подготвим да посрещнем достойно престижния европейски конкурс през 2017-а в Украйна.
Посолството на Украйна е съорганизатор на концерта в София на "Океан Ельзи". Какво очаквате от това събитие?
– Очаквам българите да се докоснат до творчеството на едната от най-известните рок групи не само у нас, но и в Европа. Вече започнахме работа по проекта с българските си партньори. Не е лесно да организираш концерт от такъв мащаб.
Имате ли хобита или спортни увлечения? Кое е любимото Ви място за ваканция или приятно прекарване на уикенда?
-Обикновено през уикенда обичам да пея украински и български песни и да свиря на китара. Разхождам се на Витоша, чета книги, които не могат да бъдат заменени от интернет.
Когато съм на почивка, предпочитам да видя повече места. В България се научих да карам ски. Но животът ни е кратък, а изкуството вечно. И човек трябва да посети местата, за които си е мечтал или чел. Обиколил съм различни държави в Европа, Малайзия, Индонезия, Сингапур, САЩ… Искам да събера колкото се може по-богати впечатления от този богат и пъстър свят.
На 24 август Украйна достойно ще отбележи 25-годишнината си като независима европейска държава (Нинче, отдели го в някоя запетайка)
