Ще бъде ли наистина 2016-а нулева по отношение на усвояването на европейските средства, както твърдят от БСП, или отново всичко е в сферата на популизма? Задаваме този въпрос, тъй като тази година в действителност е третата от новия програмен период и напредъкът с европарите вече трябва да е доста осезаем. "Кабинетът "Борисов 2" хвърля ресурс от цифри и обещания, чиято единствена цел е обществото да усети как влакът лети, докато той само се клати", изтъкна преди дни социалистът Манол Генов. Той продължи с острия тон и посочи, че не е приятно да си вицепремиер по усвояване на еврофондовете (визирайки Томислав Дончев) и опозицията да ти каже, че усвояването на европейските средства е критично, а спасителните варианти набутват бюджета и данъкоплатците. "Ние от "БСП лява България" няма да сме ви съучастници в укриването на истината", категоричен бе Генов.
Каква обаче е истината? Както винаги тя не е нито черна, нито бяла, поради което може да служи и на интересите на властта, и на критиките на опозицията. Но ако погледнем чистите факти, ще видим, че още след окончателното одобряване на новите оперативни програми през 2015-а България е получила от Европейската комисия съответните авансови плащания – точно 749 809 979 лв., което е 4.55% от общия бюджет на финансовата рамка до 2020 г. (16 461 583 214 лв.). По различните "направления" авансът е различен, като засега е най-голям за оперативната програма "Храни" (11%), следван от този за развитие на човешките ресурси (7.56%). Останалите са получили по 5 на сто от бюджетите си. Авансови плащания няма все още само по програмата за морско дело и рибарство. С това траншовете от Европа приключват и са прави донякъде твърденията, че не получаваме никакви нови пари. А най-вероятно няма и да получим до края на тази година.
Само че за това си има съвсем логично обяснение. Въпросните авансови плащания се правят, без да има готови проекти срещу тях, докато по-нататъшните преводи ще идват само след подаване на т. нар. апликационни форми за възстановяване на разходите или при съответния етап на изпълнение на проектите. Нещо повече – авансите са достатъчно големи, за да покрият напълно първите отворени схеми за финансиране, без да се налага Еврокомисията да ни праща още средства. Така че привидният застой е напълно нормален, още повече че първите договори за финансиране бяха подписани в началото на 2016-а.
На практика данните от Информационната система за управление и наблюдение на оперативните програми показват, че към 14 юни реално изплатени към бенефициентите са 275 642 649 лв., или малко над една трета от авансите. Което, разбира се, са средни стойности общо за всички програми, но съвсем ясно показват, че все още има свободни пари. Що се отнася до отделните инструменти обаче, нещата са коренно различни. Половината от споменатата платена сума се дължи на програмата за развитие на човешките ресурси – 127.6 млн. лева. А това е почти целият размер на авансовото й плащане (130 млн. лв.). Подобно е положението и при "Транспорт и транспортна инфраструктура", където плащанията са за 111 млн. лв. при аванс от 147 милиона. Ето защо благодарение на точно тези две програми може най-скоро да поискаме допълнително финансиране.
Всъщност най-важният показател, който сега е необходимо да следим, не са платените пари. Тях ще ги гледаме накрая – към 2022 година. Днес много по-съществено е колко и какви проекти се договарят, тъй като те ще се изпълняват занапред и от тях ще зависи процентът на усвояемост. Тези данни засега не са никак лоши – договорените към 14 юни средства са 18% от целия бюджет, или 2.96 млрд. лева. Само от началото на тази година сключените споразумения са на стойност 1.5 милиарда. Конкретно по транспортната програма са договорени 41.8 на сто от парите (най-вече заради софийското метро), а по "Околна среда" – само 2.85 процента.
