Правителствата от източния край на Европейския съюз – от Варшава до Букурещ, са готови да се "облажат" след седемте последни постни години. Те повишават разходите си и намаляват данъците, за да компенсират линеещия интерес на чуждестранните инвеститори с по-оживено вътрешно потребление. Тази стратегия заплашва да надуе дефицитите и да предизвика вълнения сред международните партньори, което пък качва доходността на регионалните облигации.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан оряза данъците и субсидира купувачите на собствени жилища, повиши заплатите на служителите от системата на здравеопазването и увеличи данъчните отстъпки за домакинствата именно за да стимулира растежа.
И Румъния намали ДДС и повиши заплатите на държавните чиновници с 10% през последната година, с което утрои целевия си бюджетен дефицит за 2017-а "на милиметри" под тавана от 3% на ЕС – до 2.9 процента.
Словакия и Полша също разхлабиха бюджетната дисциплина, като Братислава отложи с една година – до 2019-а, срока за постигането на балансиран бюджет. Будапеща пък вече залага по-висок бюджетен дефицит от 2.4% от БВП, след като имаше две години на по-добри резултати.
В резултат през 2015-а публичният дълг на Полша достигна 51% от БВП, на Румъния – 38%, а на Унгария – 75 процента. И въпреки че тези числа са доста под средните за еврозоната – 93% от БВП, те привлякоха вниманието на инвеститорите и на рейтинговите агенции и получиха сериозни предупреждения от МВФ. Просто защото, според Юрай Котиан – икономист от "Ерсте банк" във Виена, "по-ниските коефициенти на дълговете не означават, че правителствата имат кой знае какви възможности за маневри".
