Когато говорят за наука, българите обичат да се шегуват – "сит търбух за наука глух". В днешно време тази мъдрост не е актуална, тъй като за да правиш модерна наука, трябва да си именно "сит". Това значи да се инвестира в иновативни технологии и производства, научните звена в БАН и университетите да усвояват милиони от структурни фондове, да се правят технопаркове, да се вадят нови патенти, за каузата да се привличат млади хора с голям потенциал… Но през последните 25 години България не само не се доближава до средноразвитите в това отношение страни, но твърдо зае ролята на опашкар в Евросъюза.
Много обещания, стратегии, програми и почти нищо свършено. Общите публични и частни инвестиции в наука като дял от БВП у нас са едва 0.8%, а средният дял за общността е три пъти по-голям. В огромната си част тези средства са дадени от бизнеса, което значи, че управниците ни са се отказали от мераците България да произвежда и да продава наука. В европейските страни повечето заети с научни дела са от сферата на частния сектор и висшето образование. Докато почти 60% от нашите учени са в държавния сектор на бюджетна издръжка, и то в организации с доминиращо институционално финансиране. Според регистъра на академичния състав на висшите училища, поддържан от Министерството на образованието, през 2015-а сме имали само двама професори под 35 години, а 44 са до 45 години. В същото време над 497 професори в сектор “висше образование”, 65 в БАН и седем от други организации са надхвърлили 65-годишна възраст. А “отдолу” не идват попълнения. На всичко отгоре българските учени се задоволяват предимно с теоретични изследвания. В това отношение те има с какво да се похвалят, само че за трите рамкови програми между 2000-а и 2013-а наши проекти са спечелили на конкурентен принцип едва 155.67 млн. евро. Или средно на година се падат по 12-13 млн. евро.
Хич ни няма и във високите технологии. По данни на Евростат за 2014-а делът на високотехнологичните продукти като дял от общия ни износ е 4% – при стойности на другите нови държави членки между 4 и 6.5% и значително по-високи показатели средно за целия Евросъюз. Никак не е случайно при това положение, че е подаден само един български патент за одобрение в “триадата” – Европейския патентен офис, Японския патентен офис и патентната служба на САЩ.
В основата на този научен крах са остарялата нормативна и материална база, лошото административно-финансово управление на наличната инфраструктура, липсата на специализиран персонал, обучен и квалифициран да обслужва техниката, неадекватна политика… Този тренд обаче може донякъде да се промени през следващите десет години. Според проекта за национална стратегия за развитие на научните изследвания за този период в науката ще влязат над 765 млн. лв., като над 500 млн. от тях (почти) гарантирани от еврофондовете. С тези средства ще се преследват седем оперативни цели. Логично, първата е увеличаване на средствата за научни изследвания и иновации до 1.5% от БВП до 2020-а и достигане на 0.45% публично финансиране на научните изследвания. За реализирането й са предвидени 460 000 лева.
Втората цел е по-динамична, ефективна и резултатна изследователска и развойна дейност. За нея бюджетът е над 15 млн. лв., като 8 млн. ще са за университетите, а други 7 млн. за оптимизиране на научната мрежа.
Електронното управление на научноизследователската, развойната и приложната дейност ще глътне над 65 млн. лева. Става дума за различни схеми за симулационни модели, големи масиви от данни, глобална комуникация, “виртуална мобилност” на учените, “изнесени научни изследвания” (аутсорсинг) при коопериране с водещи научни институти и университети и т. н. Най-важната сред тях е отворен достъп до базата данни на научните организации и университетите, което ще струва 40 млн. лева.
За децентрализация на изследователската и научната инфраструктура посредством създаване на центрове за върхови постижения и компетентност са предвидени над 540 млн. лева. Сто и осемдесет милиона от тях ще дойдат от държавния бюджет за развитие на Национална пътна карта за научна инфраструктура. Към 300 млн. лв. се чакат от конкурси по оперативните програми на структурните фондове за изграждане на национални научни звена, а останалите ще се осигурят чрез съвместни начинания с европейски научни организации, с бизнеса и индустрията.
Връзката “образование-наука-бизнес” ще струва над 57 млн. лв., като новите регионални научноизследователски центрове и иновационни екосистеми са изчислени на 50 млн. лева.
Накрая идва развитието на научния потенциал. Много любопитна в случая е планираната програма за привличане на водещи световни учени, които да провеждат петгодишни изследователски програми по националните приоритетни области. Те ще работят заедно с български докторанти и изследователи, като намеренията са инвестираните 10 млн. лв. да се върнат многократно. Националната подкрепа за проекти, преминали през първа фаза на оценка от Европейския научен съвет и насърчаването на междурегионалната и междусекторната мобилност на учените пък са оценени на 20 млн. лева.
