След поредицата парламентарни провали и унищожителни критики антикорупционният законопроект "Кунева" се сдоби най-сетне с подкрепа от основен институционален играч, макар и "по принцип". Даде я прокуратурата в свое становище до парламентарната правна комисия, която вече гласува на първо четене проекта на Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Макар че тонът на държавното обвинение е подчертано мек, то е посочило и възраженията си срещу някои текстове, изложени вече в становищата на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет.
Общата оценка на прокуратурата за законопроекта е, че той съответства на духа и насоките на приетата от Народното събрание национална антикорупционна стратегия. За това са допринесли направените съществени промени спрямо първоначалния проект. Той беше преработен, след което бе отхвърлен от парламента в началото на септември миналата година. Прокуратурата заявява подкрепата си за "общата законодателна идея", залегнала в проекта, но смята, че в някои свои части той подлежи на "концептуално и редакционно прецизиране".
Някои от бележките са наистина "същностни" и се припокриват с отрицателните становища, дадени за проекта.
На първо място, прокуратурата възразява срещу възможността за двойна проверка на магистратите – веднъж по антикорупционния закон и втори път – по съдебния. Държавното обвинение настоява кадрите на съдебната власт да бъдат проверявани само от нейния инспекторат, но не и от предвидения единен антикорупционен орган. Самият инспекторат пък излезе миналата седмица със свое становище по съдебния закон, от което стана ясно, че не желае да изпълнява отредените му в промените антикорупционни правомощия. Тези позиции изразяват опасенията на работещите в системата, че ако бъде проверявана "отвън", резултатите ще са различни от констатациите на вътрешния й контролен орган.
Прокуратурата споделя и критиката срещу смесването на процесуалните режими, по които ще работи бъдещият антикорупционен орган. Проектът препраща както към правилата в Административно-процесуалния кодекс (АПК), така и към тези в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Това обаче е разбираемо, като се вземат предвид съдържанието и произходът на включените в него правни институти от три действащи закона – за конфликта на интереси, за конфискацията и за публичност на имуществото на лицата, заемащи публични държавни длъжности. Уеднаквяването на разнородните правни режими в рамките на общия закон е на практика невъзможно и не е ясно как законодателят ще се съобрази с това искане. Без да навлиза в конкретност, прокуратурата предлага да се развие "друга, макар и по-сложна, процедура за установяване и санкциониране на конфликт на интереси, при която да се избегне смесването на процедури, уредени в АПК и ЗАНН".
Несъгласие е изразено и с предложената презумпция за незаконен произход на имуществото, ако проверяваното лице не представи подкрепена с документи декларация с неговото описание и средствата за придобиването му или подаде непълна декларация. Държавното обвинение признава, че т. нар. обратна тежест на доказване е препоръчана от Европейската комисия, че работи в други страни и правни системи, но настоява, че тя не гарантира достатъчно правата на проверявания, стимулирайки неговата активност. Приведен е и аргументът за предела в използването на законови презумпции, очертан в решение № 13 на Конституционния съд от 2012 година.
Посочено е също, че липсва уредба как ще се констатира, че лицата не са предприели действия за отстраняване на нередностите в декларациите за несъвместимост. Предвидената в проекта санкция за това е прекратяването на правоотношението с лицето, заемащо публична длъжност, или по-просто казано – уволнението му. Според държавното тежестта на тази санкция изисква констатацията за наличие на несъвместимост да става с изричен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Като рискова за правата на проверяваните е оценена и предвидената независима външна периодична оценка на антикорупционния орган от партньорските организации със сходни дейности. Държавното обвинение посочва липсата на критерии за подбора им и на правила, по които ще се извършва оценката.
Принципно позитивното становище на прокуратурата е глътка въздух за проекта "Кунева", но срещу него стои мощен фронт от недоволство. Само три седмици преди законопроектът да бъде приет от правната комисия, той беше отхвърлен от друга парламентарна комисия, при това ресорната – за борба с корупцията и за конфликт на интереси. Тогава нейният председател – депутатът от Патриотичния фронт, Валентин Николов съсипа проекта от критики. Стигна даже до извода, че в него имало текстове, които ще насърчат корупцията, вместо да я пресекат. В центъра бяха страховете от анонимните сигнали, което накара Меглена Кунева да предложи замяна на термина с "неподписани сигнали".
В стремежа да бъде прието нещо за пред Брюксел Кунева демонстрира готовност за компромиси, признавайки, че по проекта от около 150 члена има повече от 300 "забележки". И предложи "притесненията" да бъдат отстранени с "работна група между двете четения". А председателят на правната комисия Данаил Кирилов призна, че е поет ангажимент пред Европейската комисия законопроектът да бъде редактиран между първо и второ четене "така, че да получи необходимата подкрепа на мнозинството при окончателното гласуване".
Общ фронт
Забележки и притеснения имат не само правните гилдии. Преди седмица със становище до Народното събрание срещу проекта скочи и Националната асоциация на председателите на общински съвети в България. Общинските съветници са недоволни от предвидените в него допълнителни ограничения за правене на бизнес между тях и органите на местната власт. Сега те нямат право на участие в управителните или представителни органи на дружествата с общинско участие. А проектът "Кунева" им забранява и да сключват каквито и да било договори с общините, в които са избрани – включително и когато са само акционери или съдружници във фирми, които имат бизнес с местната управа.
Според асоциацията тази забрана щяла да доведе до лишаването на общинските съвети от "качествени и доказали себе си личности". Анонимните сигнали пък щели да предизвикат "ежедневен лов на вещици" и "непрекъснато омаскаряване на хора". Във всеки случай общинските съветници от опозицията са прави да недоволстват от предвиденото в проекта създаване на местни комисии под прякото подчинение на кметовете, които да осъществяват контрола и проверките за конфликт на интереси и за имущественото състояние в общините без свои инспекторати. Направено беше контрапредложение въпросните комисии да са към общинските съвети, за да се избегне възможността за лична зависимост от кмета. В крайна сметка в основата на недоволството е убеждението на всички, че няма как да не се хванем, ако започнем да се проверяваме.
