Дългоочакваната развръзка около арбитража за АЕЦ "Белене" между НЕК и "Атомстройекспорт" дойде през седмицата. В четвъртък (16 юни) министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви че българската страна е загубила спора при международната търговска палата в Женева и е осъдена за 550 млн. евро. Индикации за подобен развой на събитията имаше отдавна. Затова и управляващите сега не дадоха вид да са особено притеснени.
"Решението за АЕЦ "Белене" може да бъде определено като обективно, логично е да си платиш това, което си поръчал. Арбитражът признава единствено и само искът, който е свързан с реално произведеното оборудване, което НЕК по силата на Допълнение номер 5, е поръчала през ноември 2008 година. Това е т.нар. допълнение, свързано с производството на оборудване с дълъг цикъл на производство. Всички останали искове, които касаят претенции по отношение на ескалация на цената, пропуснати ползи и неустойки, претенции, свързани с извършени работи извън предмета на договора са изцяло отхвърлени", заяви Теменужка Петкова.
"Аз лично съм много доволен от обективността на арбитража. Най-големите ни опасения и страхове всъщност се разминаха", коментира и премиерът Бойко Борисов в Министерския съвет.
Най-голям оптимист излезе бившият енергиен министър и настоящ председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Според него решението е изцяло в наша полза защото искът на "Атомстройекспорт" е бил за 1.2 млрд. евро. "Решението на арбитража е изцяло в посока това, което ние предлагаме още от 2012 г., когато изтече споразумението за АЕЦ "Белене". В сумата от 550 млн. евро влизат единствено неплатените фактури, защото НЕК след 2010 г. не се е разплащала. Така че спокойно можем да твърдим, че Арбитражният съд е потвърдил нашата позиция по делото", заяви той.
От компанията майка на "Атомстройекспорт" – "Росатом" също заявиха че са удовлетворени от развръзката, но посочиха друга сума – 620 млн. евро. Разминаването с нашата версия най-вероятно се дължи на признати насрещни претенции от българската страна. "По този начин Международният арбитраж потвърди добросъвестността на действията на руската компания по изпълнение на договора и отсъди, че вината за прекратяването на споразуменията лежи върху българската компания НЕК", изтъкнаха руснаците.
Сега, дори и да погледнем ситуацията и през най-розовите очила, факт е че НЕК трябва да извади над 1 млрд. лева за да се разплати с руснаците. Разбира се това няма да стане веднага – след като получат официално решението на арбитражното дело, двете спорещи страни имат 30-дневен срок да се запознаят с него, а след това и да решат какви мерки ще предприемат. След това предстои да се сформира делегация, която ще отиде в заводите на руската компания, да види какво точно е произведено и какво точно ще се приема.
В крайна сметка обаче ще трябва да извадим парите и да купим реактора. Само че какво ще правим с него? В средите на ГЕРБ битува мнението, че той може да се прехвърли като актив на Българския енергиен холдинг, който да изгради седми блок на АЕЦ "Козлодуй", покривайки така голяма част от задълженията на НЕК към него.
Другата обсъждана опция е да се търси инвеститор. Преди време председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев препоръча всички активи и пасиви, свързани с втората атомна, да се извадят от НЕК и обособят в отделна компания. Според него ако "Белене" е отделно дружество е много по-вероятно към централата да бъде проявен и инвеститорски интерес. Впоследствие Данев даже обясни, че членове на БСК вече са се срещали с чуждестранни компании, които имали принципно желание да участват в едно такова строителство. По думите му те били както от съседни на България държави, така и от Централна Европа.
Данев посочи и схемата, по която би могло да се осъществи построяването на "Белене". В капитала на новото дружество държавата ще вкара направените досега разходи и активите като апортна вноска и няма да се ангажира с пари. Самият строеж пък ще се поеме от новите инвеститори, като така те ще получат дял от бъдещата централа. "Структурирайки проекта по този начин, държавата няма да се ангажира финансово с него, а той ще бъде реализиран. Паралелно с това ще бъдат намерени и купувачи на тока от новата АЕЦ, какъвто интерес има дори и в момента", обобщи ситуацията председателят на БСК.
Сходна теза изказа поддържа и председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски. Неговото становище е, че за да се спаси Националната електрическа компания, е необходимо преструктуриране и продажба на неоперативните й активи и вливането на свежи пари в нея. Не трябва да забравяме и водените преговори с китайска компания по въпроса за нов ядрен реактор (виж отделния текст), която също може да се окаже част от решаването на проблема.
Разбира се има и още един вариант – произведения реактор да бъде продаден на друга страна, което може да стане с общо решение на НЕК и "Атомстройекспорт". Така руската компания ще може да използва оборудването за някой от проектите си зад граница, а самата тя ще има полза от това, тъй като получава бонуси за предсрочно изпълнение. България също има облаги от подобен ход – тя няма да плаща тази огромна сума, а подобряването на връзките с руснаците ще увеличат шансоветеза реализирането на прословутия газов хъб край Варна. Неслучайно България отказа в последния момент да подпише петицията срещу разширението на газопровода "Северен поток", изпратена в Брюксел от девет европейски държави, а пък през тази седмица премиерът Бойко Борисов демонстративно обяви отказа на България да участва в планирания от НАТО общ флот в Черно море, по същото време докато Теменужка Петкова съобщаваше новината за арбитража.
Междувременно според представители на ГЕРБ, оборудването може да се остави на отговорно пазене в Русия, докато се търси купувач. По думите на собственика на "Риск инженеринг" Богомил Манчев 30 – 40 млн. евро годишно струва съхранението на подобно оборудване и България трябва да поеме риска за евентуални проблеми с неговата изправност при по-продължителен престой.
