Прост съм и просто ще го кажа – да го разбере и Бойко, и народът му. Какво щеше да стане с BREXIT-а знаеха малцина, но спекулираха мнозина.
За британците, от една страна, увереността, че ще прескочат пропастта, се оказа прякопропорционална на разстоянието до ръба. Защото, като се стигне до ръба, страхът замества увереността.
Британският референдум беше важен за британската демокрация и за британската монархия, защото гордите албионци не искат вече да траят германци и французи да ги командват. Самите хора в държавите стари демокрации осъзнават, че има изземване на държавност от европейската бюрокрация, има и ограничаване на свободи до пълен нонсенс, когато Брюксел налага задължителен минимален размер на очите на плюшените мечета например или забранява полските картофи за Англия.
Но вотът бе сигналната ракета за срива на привлекателността на европейското обединение. В този смисъл резултатът не е важен. Той беше между опита да се прозре какво има отвъд ЕС и оставането в познатия, но противен съюз. След него напълно реално изглеждат бъдещи референдуми NEXIT, DEXIT, SEXIT – съответно на Нидерландия, Дания и Швеция, последният звучи направо еротично. Това ще бъде пълният срив на една система, която не можа да обедини и що-годе да изравни развитието на богатия и трудолюбив европейски север и ленивия и беден европейски юг.
Богатите все по-трудно ще приемат, че работят и за тези, дето седят на сянка и пият узо, просеко или сангрия… Швейцария и Исландия питаха гражданите си дали искат евроинтеграция и те казаха: “Не, благодарим”.
Колкото до нас с Румъния, положението е плачевно. Европейската интеграция при нас е сериозен проблем, който по същността си е цивилизационен. Когато Европа чрез светлите си християнски умове стига до извода, че всеки човек е еднакво близо до идела за съвършенство – небесното царство, и се ражда индивидуалната свобода, ние тъкмо сме падали под турско робство. Когато в Европа се пишат етични правила за поведение в обществото, при нас важи само правилото на роднинската обич и вендетата.
Докато Европа се учи да яде с нож и вилица, българската фамилия се храни на пода от обща чиния с една дървена бъркалка, която се предава от ръка на ръка. Вековете изоставане на духа няма как да се наваксат за години, то не е като да смениш москвича с голф.
Така че ни взеха в ЕС единствено по политически причини. Наскоро това го каза един неслучаен човек. Председателят (2004-2014 г.) на Европейската комисия Дурау Барозу: “Ако България и Румъния не бяха част от Европейския съюз, те най-вероятно щяха да са под натиска на Москва. Ако двете страни не бяха присъединени към ЕС през 2007 г., са щели да се превърнат в нестабилни общества, подобни на днешната Украйна, посочва Барозу. – Каква би била алтернативата – да оставим България и Румъния в междинната зона, в ничията земя?”
Затова EXIT-ите не бива да ни вълнуват толкова. По-скоро да се съсредоточим върху нашите си проблеми, а не да лаламе по теми, които не са наши. Като президента Плевнелиев например, който като наследник на Ванга сущий се изцепи: “Ако ЕС се разпадне, ще има война."
Българският първенец може би не знае, че началните стъпки в европейската интеграция започват с договора за Европейска общност за въглища и стомана от 18 април 1951 г., подписан от вечните врагове Франция и Западна Германия, но и от Италия и от тройката Бенелюкс, и то именно за да няма Трета световна война.
Но елементарната екстраполация не е политически инструмент.
Така че вместо да зяпаме просто от сеирджилък BREXIT, да се замислим за нашия BENTRANCE*.
–––––––––
*Абревиатура от BULGARIA и ENTRANCE – българското влизане в ЕС.
