Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Много институции и събития са дирижирали поведението на пазарите, но в края на краищата се оказва, че диригентската палка най-дълго е била в ръцете на централната банка на САЩ. Тази институция управлява чрез лихвената си политика и най-грамадната парична маса в световен мащаб, и най-мощната икономика.
Известно време BREXIT беше предпочитаната дъвка на пазарните участници, но на тази емоция й остана малко живот – и тя ще отшуми като всички други.
В края на седмицата пазарите се раздвижиха сериозно, защото председателят на Фед смекчи тона по отношение на предстоящото повишение на основната лихва. В предишното си изказване Джанет Йелън даде знак кога може да се очаква покачването на лихвата. Тя каза: “Пазарите трябва да се подготвят за вдигането на лихвите през предстоящите месеци”. Тя даде знак, че основната лихва ще нарасне от сегашното си ниво в диапазона от 0.25 до 0.50% и това е неизбежно, но не и предстоящо.
В края на седмицата еврото отново стана привлекателна валута, инвеститорите в корпоративни книжа и в облигации на държави, чийто кредитен рейтинг не е в челните места, се увеличиха. Наред с това бе видим отливът от първокласните държавните книжа на страни като САЩ и Германия. С близо 1.7 щ. долара се понижи цената на щатските 10-годишни облигации и с 1.2 евро на немските.
В същото това време цените на еврооблигационните ни емисии, търгувани на международните финансови пазари, се повишиха. Цената на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. натежа с 1.3 евро и достигна 93.85 евро за 100 номинал, а доходността й и се понижи с 10 базисни точки – до 3.58% на годишна база. Една от най-търгуваните ни емисии, тази с падеж 2028 г., поскъпна с 60 евроцента – до 101.6 евро за 100 номинал и вече носи доходност от едва 2.84%, което е с 6 точки по-малко спрямо седмица по-рано. Вече ще се наложи да се плаща с 50 евроцента по-висока цена, за да се купят книжа с падеж 2027 година. Те в момента струват 100.5 евро за 100 номинал и носят доходност с 5 базисни точки по-малко, която е 2.57% на годишна база. Котировките и на облигацията ни с падеж 2024 г. също се повишиха, но с малко по-скромните 45 евроцента. Сега те струват 105.4 евро за 100 номинал и носят 2.22% годишна възвръщаемост, което е с 6 базисни точки по-малко спрямо седмица по-рано. С 35 евроцента поскъпнаха и книжата ни с падеж през 2023 г. и достигнаха 99.7 евро за 100 номинал. Инвестицията в тях ще носи 1.93% годишна доходност, което е с 6 базисни точки по-малко, отколкото преди седмица. По-висока е цената и на най-краткосрочната ни облигационна емисия. Тя се купува с 20 евроцента по-скъпо и носи доходност с 4 базисни пункта по-малко. Сегашната й стойност от 102.3 евро за 100 евро номинална стойност гарантира на купувача възвръщаемост от 1.58% на годишна база.
На междубанковия вторичен пазар на ДЦК се договориха сделки с емисии от държавни ценни книжа с падежи през първия месец на 2018 и 2019 г. при доходност съответно 0.19 и 0.37% на годишна база. Активно се търгуваше и емисията с падеж след точно пет години – при 1.06% на годишна база. ДЦК с падеж след седем години се котираха при 1.75% годишна доходност, а 10-годишните – при 2.45 процента.
Отчитаните бюджетни излишъци възпират Министерството на финансите да емитира нов държавен дълг. Чрез продажбата на ДЦК финансовото министерство пряко подкрепя и валутния борд в страната ни, защото акумулираните средства остават по сметки на финансовото ни ведомство при БНБ. Покритието на валутния борд към момента е 181% и се е подобрило спрямо година по-рано, когато беше 175 процента. Това е превишението на активите на централната банка спрямо задължението към търговските банки плюс паричните средства (банкноти и монети) в обращение. Засега централната ни банка няма нужда от каквато и да е допълнителна подкрепа. Ето защо и през останалите два летни месеца тя едва ли ще прибегне до емисия на нови книжа на пазара.
