Реформаторският блок от месеци вече съществува само на хартия, или по-точно – по споразумение. Единството, общите цели и идеи отдавна са напуснали петорната коалиция. Това показват за пореден път и разговорите около евентуалната обща президентска кандидатура. Според клаузите на учредителното му споразумение Блокът трябва да се яви единно на целия цикъл от избори – парламентарни, европейски, местни и за държавен глава. С изключение на първите, на останалите пукнатините в конструкцията малко по малко не само започнаха да личат, но се и разшириха. За да се стигне до сегашното положение, при което петте партии ще застанат зад един кандидат от немай къде, формално по задължение, но гледайки в различни посоки. А след като мине вотът за държавен глава, е почти сто процента сигурно, че Реформаторският блок няма да се яви единен на следващите парламентарни избори.
Последните социологически проучвания потвърждават тази тенденция. Те ясно показват, че признаците за негативен развой при Реформаторите са вече налице. Вътрешните противоречия в Блока, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси ерозират електоралния му ресурс. Марката "Реформаторски блок" не е достатъчна да задържи избирателите и за последните три месеца той губи около процент от тях. Според "Алфа Рисърч" към момента Реформаторският блок може да разчита на 5% подкрепа. И съвсем логично всички лидери на Блока са с ниско доверие, което също не му позволява да получи по-силен тласък: Меглена Кунева (ДБГ) е с 10% одобрение, Радан Кънев (ДСБ) – с 9%, Николай Ненчев (БЗНС) – с 8 на сто, Божидар Лукарски (СДС) – с 6 процента.
Покрай обсъжданията на общата кандидатура за президент отново проличаха и големите междуличностни противоречия на Реформаторите, различните цели, които преследват отделните партии, и най-вече невъзможността да намерят общ език помежду си. При това положение за каква обща кауза може да става дума и по кои принципи ще се определя приемливата за всички личност, около която да се обединят за президентския вот. Разминават се и начините, по които би трябвало да се излъчи общата номинация.
Кой знае защо лидерът на ДСБ Радан Кънев изведнъж се сети да иска провеждането на конгрес на Реформаторския блок за избор на единно ръководство и на същия форум да се реши и за президентската кандидатура. Такъв конгрес трябваше да се проведе още преди повече от година, но така и не беше постигнато съгласие за него. Освен това отлагането му и нежеланието на останалите партии той да се състои донякъде мотивират и решението на Кънев да направи заявка за друг десен проект. А катализатор на тази идея се яви излизането на партията му в опозиция, след като конституционните промени не бяха приети във вида, в който бяха предложени от бившия правосъден министър Христо Иванов.
Неразбирателството между партиите за този общ форум се корени, първо, в съперничеството за надмощие между формациите на Меглена Кунева и Радан Кънев. Второ, в основателното подозрение, че лидерът на ДСБ се опитва на всяка цена и с всички средства да оглави еднолично Реформаторския блок, позовавайки се на това, че партията му е в основата на създаването Блока. Което логично среща съпротивата на ДБГ – партията с най-много депутати, общински съветници и кметове в коалицията. И трето, в категоричното решение на СДС и БЗНС, че няма да разпуснат партиите си, за да ги влеят в нов единен политически субект, в какъвто беше идеята да се превърне постепенно Реформаторският блок. Очевидно лидерското и партийното его все още са далеч по-силно изразени от стремежа към обща кауза. Неотстъпчивостта и ревността между ДСБ и ДБГ пък са се задълбочили толкова, че единството на Блока изглежда направо невъзможно.
И след като този конгрес не се случи досега, броени месеци преди вота за държавен глава играта започна отначало – за пореден път. От няколко седмици партиите от дясната коалиция водят разговори за излъчване на единна номинация и преди десетина дни излязоха с – макар и измъчена, позиция, че ще се явят с единна кандидатура на предстоящите през есента избори. Ден-два след това решение обаче от ДСБ уточниха, че имат изрично условие за това, а именно: Реформаторският блок да свика съюзен конгрес, на който да се издигне кандидатпрезидентска двойка. От ДБГ и СДС веднага заподозряха, че Радан Кънев се опитва да изтъргува общата кандидатура за държавен глава срещу това да оглави Блока и декларираха, че няма да участват в уговорки от типа "Вие вземете президента, а ние ще вземем лидера".
А тези дни Националният съвет на ДБГ отхвърли официално настояването на ДСБ за провеждане на обединителен конгрес на Реформаторския блок преди президентския вот, на който да бъде определена общата кандидатура за държавен глава. "Имаме споразумение на Реформаторския блок и там пише, че към ново политическо тяло се върви след пълен цикъл на избори заедно, т.е. това е тема за след президентските избори. Да се използва като причина да не си свършим работата за единна кандидатура е неприемливо", заяви по този повод председателят на ДБГ Меглена Кунева. Формацията й отиде още по-далече, като обяви, че в надпреварата не трябва да участват лидерите на партиите в Блока и че трябва да се търси кандидат с "дясноцентристки профил, морално безспорен, евроатлантик". Бяха посочени и още характеристики – да подкрепя антикорупционната политика, върховенството на закона и евроатлантическата ориентация на страната, да е истински партньор на политиките по сигурност и на икономиката. Самата Кунева изрично обяви, че тя няма да се кандидатира за президентския пост, тъй като има твърде много работа в образователното министерство, а и по подготовката на България за председателството на ЕС през 2018 година. С това условие обаче ДБГ пресече възможността председателят на ДСБ Радан Кънев евентуално да поднови предложението за собствената си кандидатура.
Партийният заместник на Кунева – Найден Зеленогорски, пък допълни, че той лично е за гражданска кандидатура, която "може да допринесе за това Реформаторите да се борят за участие в балотаж". Според него общата номинация трябва да стане известна до края на юли, за да има време за стойностна предизборна кампания. Зеленогорски обясни и защо е невъзможно провеждането на конгрес сега, освен че времето за подготовката му няма да стигне. "Провеждането на конгрес на Реформаторския блок сега противоречи на първоначалното споразумение на Блока, според което съюзен конгрес се прави само за избор на Граждански съвет, а обединение е възможно след пълен цикъл от избори заедно". За това, според него, може да се мисли след президентските избори. Но такъв конгрес "е само една стъпка". Преди това, според Зеленогорски, "трябва да имаме ясна представа накъде сме тръгнали и по кой път ще тръгнем". "“Бях свидетел на разпада на СДС, на Синята коалиция, ако сега самоубием Реформаторския блок, това ще е последният разпад в дясно”, предупреди Зеленогорски.
Че не е нужен конгрес, за да се излъчи обща дясна кандидатура, е убеден и лидерът на СДС Божидар Лукарски. "Не мисля, че е наложителен конгрес на Реформаторския блок. Няма връзка между конгреса и кандидатурата ни за президент… Ако трябва да се задоволят лични амбиции, не намирам, че това е начинът, нито времето да се вкарват разделителни линии. Решили сме да има обща кандидатура на Реформаторския блок и се надяваме до края на юли тя да е факт", категоричен е Лукарски. А че диалогът между петте партии върви трудно, стана ясно, след като контактната група, която трябва да определи профила на кандидата за президент и да обсъди няколко имена, се събра миналата седмица, но не можа да започне работата си по същество, защото отново затъна в спора "за яйцето и кокошката".
Всъщност, макар и да не я признават, истината е, че партиите в Реформаторския блок са се обособили в два лагера, които ясно се открояват и които ще положат големи усилия да се понесат едни други до президентските избори, след което навярно с облекчение ще се разделят. А каква ще бъде съдбата им по-нататък ще се види на следващите избори за Народно събрание.
