Иновациите днес се свързват най-вече с компютърните технологии, но и в традиционната индустрия има нововъведения, които заслужават не по-малко внимание. Представете си например как с ракетен двигател се забиват под всякакъв ъгъл укрепителни пилоти в свлачищни или земетръсни зони. При това много по-ефективно от всички познати досега начини. Мощната тяга на такъв двигател, с която се изстрелват сателити в Космоса, в случая може да бъде впрегната и в машини за производство на прецизни метални елементи, а също и за преси за скрап.
Тази на пръв поглед проста, но в действителност революционна идея, е реализирана от д-р инж. Петър Бодуров. Проектът му е защитен с три патента, един от които издаден в Германия, а през 2011-а печели и сребърен медал на Международното изложение за изобретения в Женева. Чуждестранните експерти са убедени в ползата от тази разработка, но българските институции отказват с
неясни мотиви и мъгляви обяснения
да финансират проекта, който би могъл да донесе редица ползи за икономиката. Така е вече четири години, след като на 13 юни Върховният административен съд окончателно зачеркна надеждите за една българска индустриална иновация.
Заплитането на казуса стана още в края на 2012-а при провеждането на шестия конкурс на Националния иновационен фонд. Докладът на оценителната комисия бе подписан от тогавашния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Марияна Велкова. А ден по-късно станаха факт и договорите, сключени с одобрените компании. Но покрай смайващата бързина на чиновниците се развихри скандал, тъй като сред класираните проекти имаше и такива, които бяха доста далеч от основната цел, а именно новите технологии. "Агенция Стратегма" например тогава получи 264 хил. лв. за "Интегрирана консултантска услуга за развитие на организациите от публичния и частния сектор". А фирма "Пролет" бе субсидирана с максималната сума от 500 хил. лв. за комплексно автоматизиране на производствените си процеси, без да се разбере каква е новата технология и в противоречие с изискването финансираната иновация да е от обществено значение. Парите обаче бяха усвоени.
В същото време сред отхвърлените предложения бе проектът на Бодуров с наименование "Задвижващ модул за чукове за забиване на пилоти". Очаквано фирмата му "Б плюс К" подаде жалба срещу решението на Велкова. И оттам се започна същинска сага от съдебни спорове. Първоначално – на 27 януари 2014-а, Административният съд в София потвърди в свое определение съмненията за груби нарушения и манипулации от страна на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия при разпределянето на милионите от Националния иновационен фонд. От решението на магистратите стана ясно също така, че при оценката и разглеждането на проектите са били допуснати административни грешки, заради които редица иновативни идеи са
останали без средства за реализация
На първо място бе констатирано, че противно на законовите разпоредби в подписания от Мариана Велкова доклад са включени само одобрените предложения, а отхвърлените въобще не се споменават. Нямало е и никакви мотиви към решението – нито за класираните, нито за отстранените. След направената съдебно-техническа експертиза пък твърденията, че "Б плюс К" не разполага с организационен и технически капацитет, както и с подходящо оборудване за изпълнение на проекта, бяха напълно отхвърлени. В хода на делото бе доказано още, че има формиран екип от инженери, конструктор, механик, икономист и координатор с висока квалификация и професионален опит в разглежданата област, а фирмата и подизпълнителите й разполагат с необходимото оборудване и са създадени условия за извършване на научноизследователска, опитно-конструкторска и инженерно-внедрителска дейност.
Впрочем интересното е как въобще чиновниците в Агенцията за малките и средните предприятия са стигнали до извода, че "Б плюс К" не разполага с технически капацитет и оборудване, след като тя изрично е посочила, че притежава цех за метални изделия в Етрополе и уникален стенд за огневи и динамични изпитания на ракетни двигатели в Долна Митрополия? Още повече че тези, които са оценявали проекта, макар да са били с твърде неподходяща професионална компетентност (единият е 80-годишен инженер по текстилни машини), са дали положителна оценка.
Магистратите направиха и още една интересна констатация – при все че става дума за конкурс за иновативни проекти, екипът в агенцията за малките фирми въобще не е разгледал иновативността на проекта на "Б плюс К".
В последна сметка Софийският административен съд определи решението за отказ от финансиране като незаконосъобразно – издадено при неспазване на установената законова форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Но Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия не се съобрази с магистратите и обжалва осъдителната присъда пред Върховния административен съд. А там
палачинката изведнъж се обърна
Висшите съдии приеха доводите на агенцията и на 1 декември 2014-а отмениха решението на Софийския административен съд, като върнаха делото за ново разглеждане от друг негов състав. При така стеклите се обстоятелства в средата на миналата година административните магистрати от София-град също обърнаха на 180 градуса позицията си и този път решиха, че оспорваният административен акт на агенцията за малките фирми е издаден при спазване на установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Признати бяха и твърденията на агенцията, че кандидатът "Б плюс К" не отговаря на критериите за допустимост.
Фирмата на Петър Бодуров отново обжалва, но този път сериозно удари на камък, тъй като Върховният административен съд прие касационната жалба за недопустима. Причината е направо абсурдна – тя била подадена след изтичането на крайния срок. Реално е станало следното – на 1 юли 2015-а управителят на "Б плюс К" Румен Томов е получил срещу подпис препис от решението на Софийския административен съд, а жалбата срещу него е внесена на 22 юли, или седем дни след законоустановения срок от две седмици. Тънкият момент в случая е дали получаването на преписа от решението може да се смята за официално връчване, при което започва да тече 14-дневният срок за обжалване?
Според съдия Ваня Анчева, която е и председател на тричленния състав на ВАС, разглеждал казуса, двете положения са коренно различни. "Връчването на съобщения и призовки е процесуално действие на съда, което като формален акт се удостоверява по предвидения в закона начин. За връчването на различните съдебни книжа се използват образци, чиято форма и съдържание са утвърдени с Наредба № 7/22.02.2008 г. на министъра на правосъдието. Връчване, извършено по друг начин, е недействително и не поражда последици за адресата", пише тя в особено мнение към приетото от съда определение. Независимо от това колегите й приемат, че полученият от управителя Томов препис е официално връчване на документа (нищо че няма посочено име на деловодителя, който го предава), и отказват да дадат ход на делото. Същото решение е потвърдено на 13 юни и от петчленен състав на ВАС, с което многогодишният спор окончателно приключва в полза на чиновнициите.
Макар да е извън правните основания, в последната си жалба Петър Бодуров пише, че отказът тя да бъде разгледана по същество се корени в последствията, които би имало едно евентуално съдебно решение срещу акта на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за декласиране на "Б плюс К". "Би се стигнало до една патова ситуация, в която са налице незаконен административен акт и незаконосъобразен отказ за финансиране, а същевременно първоначално предвиденият бюджет отдавна вече е изчерпан. В този смисъл агенцията нито би могла да възстанови незаконно платените суми, нито да финансира нашия проект", пише Бодуров.
