Очакванията са, че през следващите години кредитът за фирми и домакинства най-после ще успее да се възстанови и ще започне да регистрира номинални годишни ръстове в диапазона между 3 и 5%", това пише в раздела "Перспективи" на аналитичния доклад за състоянието на икономиката ни и на финансовия сектор, който Българска банка за развитие изготвя всяко тримесечие. Разбира се, тези прогнози са подкрепени и със съответните аргументи. Според експертите на ББР очакванията за съживяване са свързани с по-нататъшното развитие на икономиката и да се поддържа равнище на годишния ръст на брутния вътрешен продукт от поне 3%, с постепенното преструктуриране на икономиката и с преустановяване на периода на дефлация и завръщане към положителна и ниска инфлация, не надхвърляща 3-5% на годишна база.
Според доклада през следващите години българската икономика ще поддържа устойчив икономически ръст. Все по-голям принос за него ще има вътрешното търсене. "По-високото потребление и инвестиции се очаква да доведат до по-високо търсене на заемни средства. Годишният номинален ръст на крайното потребление от 3-3-5% води до около 2 млрд. лв. по-високи разходи за потребителски стоки. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) надхвърлят 20 млрд. лв. през 2014 г. и при запазване и увеличаване на инвестиционната активност на предприемачите те би трябвало също да се увеличат. Ако само една трета от тези разходи се финансират чрез заеми, това означава допълнителна необходимост от ресурс в размер на около 6-7 млрд. лв.", се казва в анализа на ББР.
Експертите на банката за развитие обаче подчертават, че факторът, който би могъл да намали търсенето на заемен ресурс при равни други условия, е достъпът до други източници за финансиране на увеличеното потребление и инвестиции. Те уточняват, че, от една страна, това са други външни източници за фирмите от рода на средствата по европейските програми и преките чуждестранни инвестиции (за фирми с чуждестранно участие).
Средствата от европейските програми обаче е възможно да индуцират допълнително търсене на заемни средства поради необходимостта в една част от одобрените проекти да има и национално финансиране. От друга страна, е възможно да се увеличи склонността на фирмите и домакинствата да се самофинансират при по-високото си потребление или за инвестициите.
Постоянното намаление на лихвите по средствата, привлечени в търговските банки, увеличава стимула на фирми и граждани да намаляват спестяванията си в банкови депозити и да търсят различни алтернативи за спестяване, а в някои случаи и за разходване на част от натрупаните спестявания.
По отношение на преструктурирането на икономиката като фактор за ръста на брутния вътрешен продукт и на кредитирането експертите на ББР обръщат внимание на няколко важни момента. В доклада се казва следното: "Динамиката на пазара на труда и високият ръст на работната заплата през последните години все повече прави непригоден досегашния модел на развитие, който набляга на развитие на икономически дейности, които се характеризират с висок разход на труд, който експлоатира едно от основните сравнителни предимства на българската икономика – относително евтината работна сила, която да бъде използвана в нискотехнологични дейности. Поскъпването на трудовия ресурс и все по-голямата му ограниченост ще доведе както до въвеждане на нови технологии в съществуващи производства, така и до промяна на самата структура на икономиката, като се увеличи относителната тежест на по-високотехнологични производства за сметка на трудоемките. Този процес се очаква да бъде стимулиран от промяната в относителните цени на трудовия и капиталовия ресурс, като последният постоянно поевтинява през последните години с намаляването на банковите лихви по кредитите. Подобно преструктуриране би трябвало да инициира повишено търсене на заемно финансиране, при това дългосрочно, доколкото то би било свързано с инвестиционни проекти."
Аналитиците на ББР подчертават, че преодоляването на дефлацията в страната също ще способства за номиналния ръст на кредитите. Според тях това ще се обуславя от необходимостта банки и фирми да предоговарят обемите на кредитните линии при тяхното револвиране, за да се поддържа без промяна тяхната реална стойност и да не се накърнява осигуреността им със средства за оперативна дейност.
В доклада на ББР се прави прогнозата, че уроците от 2006-2008 г., когато се финансираше предимно секторът на имоти и услуги, са осмислени и търговските банки в България постепенно ще насочат посредничеството си към високопродуктивни сектори, които изискват по-сериозно предварително проучване и развитие на проектното финансиране.
Не на последно място този тип кредитиране вероятно ще е свързан и с готовност за поемане на по-висок риск и с отваряне към икономически сегмент с висок, но все още неразкрит потенциал за развитие.
Изводите, дадени в доклада на ББР, са изключително сериозни и солидно аргументирани. Те биха могли да послужат като основа за разработване на една обща стратегия за развитието на икономиката на България в средносрочен и дългосрочен план. Важна част от тази стратегия трябва да бъде използването на огромния потенциал на ББР като финансов инструмент за развитието на експортно ориентирани частни бизнеси.
Не трябва обаче да се забравя, че докладът е правен на базата на данните за икономиката и финансовия сектор до края на март 2016-а. Докато сега, към средата на годината, страната ни е поставена пред нови предизвикателства, свързани с икономическата конюнктура в ЕС след референдума във Великобритания.
