Ако Великобритания не желае да загуби достъпа си до единния европейски пазар, тя ще трябва да запази свободата на придвижване на жителите на Европейския съюз на територията й. Това беше посланието, около което се обединиха лидерите на оставащите в ЕС 27 страни след първата им среща "насаме", тоест без британски представител, на 29 юни в Брюксел.
Същевременно следващите мерки, които ще предприеме ЕС, остават неясни и неслучайно лидерите си дадоха време за "политически размисъл"
до следваща среща на върха
през септември в Братислава, на която ще се опитат да приемат обща стратегия за реформи на съюза в новия му вид. Въпросът е обаче в каква посока ще са стъпките, които повече от всякога са неизбежни.
Засега изглежда, че разделението по линията "повече Европа – по-малко Европа" отново е на преден план. Защото резултатът от британския референдум предизвика почти незабавната реакция от радетелите за задълбочаване на интеграцията в ЕС.
Само ден след вота външните министри на Франция и Германия Франк-Валтер Щайнмайер и Жан-Марк Еро представиха план, според който страните от ЕС трябва да се откажат от собствени въоръжени сили, специални служби, отделни данъчни системи, валута и граничен контрол и да обединят външната си политика.
Идеята за "Свръхевропа"
на двамата министри моментално бе заклеймена от представителите на по-консервативното пространство на континента. Партиите вдясно от центъра веднага излязоха с контрапредложение, търсещо решение на кризата в диаметрално противоположна посока:
"национални решения, където е възможно, и европейски решения, където е необходимо", както го формулира холандският премиер Марк Рюте.
Сега не е момент за идеологически дискусии и трябва да се фокусираме върху практическото сътрудничество, което да доведе до една по-силна и по-добра Европа, заяви Рюте след срещата в Брюксел.
Европейската комисия смята да ускори европейската интеграция чрез експресно вкарване в еврозоната на страните членки, които още не са в нея, съобщи междувременно "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер смятал да представи плана си в най-близко бъдеще, без да се съобразява със сериозните последици за неподготвени страни като България.
Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който наследи финансовия ресор в комисията от оттеглилия се британец Джонатан Хил, обаче побърза да заяви, че разширение на еврозоната няма да има през следващите три години – което свидетелства за сериозните разминавания в Брюксел.
Идеите за задълбочаване на интеграцията не са неоснователни. Според редица експерти ЕС в сегашния си вид – като валутен съюз без обща финансова политика, е обречен на неуспех. Не по-малко сериозно стои въпросът за липсата на общи органи, отговарящи за сигурността в обединената територия в условията на засилваща се вълна от тероризъм. Широко разпространено е и мнението, че още от влизането си в ЕС през 1973 г. Великобритания е полагала всички сили, за
да блокира проектите за континентална интеграция
което е допринесло за отслабването на общността. След раздялата с Острова обаче пред съюза се отваря възможност пропуските да бъдат наваксани и да се ускорят процесите на интеграция – което може би обяснява и натиска от някои представители на Брюксел към Лондон да задейства час по-скоро прословутия чл.50 от Лисабонския договор за напускане на Евросъюза.
Проблемът е, че в момента в повечето страни от ЕС не без основания доминират
настроенията срещу Брюксел
и дори да е имало желание за задълбочаване на интеграцията, то се е изпарило. Казано по друг начин, ако Великобритания си бе тръгнала в момент, в който другите страни членки искат "повече Европа", картината щеше да е различна. Референдумът обаче дойде в кризисен момент, в който ЕС е в отбранителна позиция, и изходът от него нанесе допълнителен удар.
При това положение европейските лидери нямат друг избор, освен да приемат по-прагматичен подход и да оставят плановете за "повече Европа" за по-добри дни, съсредоточавайки се върху належащите проблеми като икономическата стагнация и имиграцията.
"Можем да работим в рамките на настоящите си споразумения", заяви в тази връзка германският канцлер Ангела Меркел, която без британския коректив все по-самотно ще държи занапред кормилото на съюза.
Че е време за прагматичен подход, напомнят и рейтинговите агенции, загрижени за бюджетното здраве на ЕС.
Три дни след като международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" понижи с две степени върховия инвестиционен рейтинг на Великобритания (от "ААА" на "АА"), компанията преоцени и дългосрочната кредитна оценка на Европейския съюз – от "АА+" на "АА". Така двете страни в развода вече са равнопоставени с леко предимство на 27-те страни членки на общността, защото перспективата към новия им рейтинг е стабилна, докато на Острова е отрицателна, което предполага реални шансове за нови намаления.
Утешителното в случая е, че все пак ЕС получава третата по сила кредитна оценка, което го поставя в една лига с Кувейт и Катар, но под Финландия и Австрия.
В официалното си съобщение от късните вечерни часове на 30 юни "Стандард енд Пуърс" поясни, че с отделянето на Великобритания блокът е станал по-несигурен и с по-ограничена бюджетна маневреност. Но сравнително високият рейтинг отразява предположението на агенцията, че останалите 27 страни-членки "ще изпълнят бюджетните си задължения към ЕС". Да припомним, че за 2016-а приносът на Германия в общия бюджет на общността е 21%, на Франция – 16% и на Великобритания – 13 процента.
