Стокообменът между Италия и България бележи ръст от 6.5% през миналата година. Страната от Апенините е един от водещите търговско-икономически партньори на страната ни. Това бе съобщено по време на тематичната конференция "Привличане на инвестиции – Размисли и стратегии за България в растеж", организирана от организацията на италианските предприемачи у нас "Конфиндустрия България". Тя обединява 300 членове, представени най-вече в обувната и текстилната промишленост, в машиностроенето и електрониката. През последните години италианските фирми навлизат по-мащабно и в други сектори като енергетиката, строителството, туризма, ИТ и земеделието (в т.ч. и биоземеделието). В момента има много италиански инвестиции във ВЕИ, ВЕЦ-ове, фотоволтаици и други видове зелена енергия, както и за инфраструктура и газ. По мнение на италианските предприемачи и тези сектори се очертават като интересни и перспективни за тях. А сътрудничеството между тях и българските фирми пък създава възможности за пробиви на международните пазари.
За миналата година износът ни е бил в размер на 2.135 млрд. евро, а Италия е вторият търговски партньор за България след Германия, съобщи Роберто Маскали, директор на "Конфиндустрия България". Освен това при експорта е отчетен и ръст от 7.8% спрямо 2014-а.
Вносът от Ботуша също се увеличава – с 8.5%, до 1.997 млрд. евро (трето място в общия ни импорт след Германия и Русия). Още един факт има значение – салдото за страната ни е положително вече шеста поредна година и възлиза на 138.8 млн. евро. Общата сума на двустранния стокообмен продължава да расте и за пръв път надхвърли доста сумата от 4 милиарда.
В последните години неизменно водещи стоки в износа ни за Италия са рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, части за обувната промишленост, ел.техника, готови изделия на обувната промишленост, а също и стоки на текстилната, шивашката, кожаро-кожухарската индустрия.
Италианските стоки, чиито продажби в България са водещи, са автомобилите, другите превозни средства, обезкосмени и обработени кожи, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, трактори, готови изделия на текстилна, обувна и кожарска индустрия.
Благоприятни условия за търговията между България и Италия създават ниските транспортни разходи и приемливите в сравнение с трети страни цени на българските стоки и тяхното съответствие на изискванията на италианския пазар, както и качеството на предлаганите изделия. Възможностите за разширяване на българското присъствие на италианския пазар не са малко и според хората от Министерството на икономиката могат да се търсят в седемнадесет различни насоки. Сред тях са продукти на химическата промишленост (торове, пластмаси и др.); на дървопреработването и мебелната индустрия; фармацевтични и парфюмерийно-козметични продукти. Списъкът включва още земеделски машини – минитрактори и мотоблокове, селскостопанска техника за работа в планински и полупланински райони; хранително-вкусовата промишленост; специализирани софтуерни услуги; винопроизводство; текстилна, трикотажна и обувна промишленост и други.
Насърчаването на контактите на фирмено равнище също се отбелязва като възможност за увеличаване на размера на двустранния търговски обмен и включването на повече стоки с по-висока степен на преработка.
Инвестиции
За периода 1996-2015 г. преките италиански инвестиции в България възлизат на 1.543 млрд. евро, което й отрежда десетото място в ранглистата у нас. Това отбелязва Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. А само за миналата година преките й вложения са били 53.3 млн. евро.
А експертите на "Конфиндустрия България" дават още по-оптимистични числа. Според Роберто Маскали италианските инвестиции у нас възлизат на 1.8 млрд. евро, а годишният оборот на фирмите от Апенините възлиза на 2 млрд. евро, което представлява 5% от БВП на страната ни. Освен това във фирмите, членуващи в "Конфиндустрия България", работят 25 хиляди души, което е най-важното в сътрудничеството ни.
Поредната стъпка за укрепване на двустранните отношения е Меморандумът за сътрудничество, подписан от Българската агенция за инвестиции и "Конфиндустрия България", като страни активно участващи в привличането на нови чуждестранни инвестиции у нас. Споразумението предвижда обмен на информация за потенциални бизнес партньори (предприятия от България и Италия), публични статистически данни, анализи, резултати от пазарни изследвания, както и информация за държавни регулаторни мерки. Също така ще се подпомага сътрудничеството за реализиране на инвестиционни проекти (действащи и планирани).
Отраслите, към които италианските инвеститори проявяват най-голям интерес, както вече бе казано, са: енергетика, туризъм (изграждане на хотели и курортни селища по Черноморието и в София), банки и застраховане, транспорт (участие в модернизиране на българската инфраструктура, главно на летищата и пристанищата), селско стопанство, преработваща промишленост и търговия.
В момента България има около 1000 български фирми с италиански капитал или със смесен италиано-български капитал. Италианските фирми са заинтересувани и от осъществяване на инфраструктурни проекти в рамките на националните оперативни програми, които използват европейските фондове.
Туризъм
От 1997 г. насам се наблюдава постоянно нарастване на броя на италианските граждани, посещаващи страната ни. Миналата година 132 245 човека са били в България на туризъм, на екскурзия или на почивка, което представлява ръст от 19% спрямо 2014-а. В обратната посока Италия също винаги е била сред интересните дестинации, а броят на българските граждани, посетили Апенините, е 141 161. Той също расте, но с 11.8 на сто.
Недостига на кадри у нас вече усеща и италианският бизнес в България. Затова за нас е много важно развитието на човешките ресурси в страната, тъй като са необходими повече кадри, казва Роберто Маскали. Всички се стремят да работят в чужбина или в София. Ситуацията в провинцията е по-сложна. Заплатите са адекватни, но имаме примери с фирми, които въпреки добрите си заплати не могат да наберат кадри. Затова италианските фирми също работят заедно с университети и училища, за да си набират кадри – основно от инженерните специалности и машиностроенето.
