Ако у някого е имало съмнение, че Русия използва природния газ за постигане на геополитическите си цели, то би трябвало да се е изпарило през тази седмица. Съвсем небрежно, след извинението на Турция за сваления през ноември 2015-а самолет Су-24, говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов каза, че компанията е отворена за диалог по възможното възобновяване на проекта за строителството на газопровода "Турски поток". На 3 декември миналата година министърът на енергетиката Александър Новак обяви спиране на проекта. Сега същият този министър, сякаш едва дочакал метаните от Анкара, заяви в интервю за канал "Россия 24", че страната му е готова да реализира проекта за строителството на газопровода "Южен поток", ако Европа гарантира интерес към него. "Нашата позиция е проста, тя беше заявена и преди това – ако България и Европейската комисия официално проявят заинтересованост и гарантират, че ще има търсене за построяването на тръбопровода и създаването на такава капиталоемка инфраструктура, от която има нужда, ние сме готови да обезпечим строителството и доставката на необходимото количество газ", посочи Новак
А сега, де? Отново ли става дума за надцакване коя тръба да я бъде? Чисто пазарно погледнато, в Югоизточна Европа има търсене на допълнителни доставки синьо гориво, а Русия разполага с желание и ресурси да ги осигури. С тази разлика, че сега руснаците не са готови да помагат за изграждането на газопровода на територията на съответните държави, и те сами ще трябва да си осигурят необходимите средства. България вече ясно даде да се разбере, че ще разчита руското гориво да стигне до евентуалния газов хъб "Балкан", а през седмицата, по време на срещата си с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, Бойко Борисов за пореден път подчерта, че концепцията ни за газов център е много добра и би била от полза за всички държави в региона. "Ние обаче искаме да получим уверението на комисията, че от правна гледна точка тя отговаря изцяло на европейското законодателство", обясни министър-председателят, препоръчвайки ускоряване на диалога в съвместната работна група между българската страна и еврокомисарите по темата.
След газовия център вече ще се разчита на рехабилитацията на съществуващата мрежа, за да се транспортира горивото, макар че все още няма изградена връзка към Западна Европа. Със сигурност България, изглежда, е далеч по-добрата алтернатива и за изграждането на подводно трасе по дъното на Черно море. За строителството на подводната част от газопровода "Южен поток" бяха купени 680 хил. т тръби, които струват около 1 млрд. евро. Всички те отлежават в няколко наши пристанища. Не бива да се забравя и че документално проектът у нас бе напреднал значително, т. е. сега строителство може да започне във всеки един момент. Нещо повече, българското правителство неведнъж демонстрира, че подкрепя "Южен поток" и ще продължи работата по него, докато официално не получи уведомление от "Газпром" за спирането му. А такова досега така и не е дошло.
Разбира се, при създалата се ситуация Русия гледа преди всичко своя собствен интерес. Първо, тя изостана от конкурентите си след подписването на споразумението за изграждането на газопровода TAP, който ще пренася азерско синьо гориво от находището "Шах Дениз" през Турция и Гърция до Италия. Интересното е, че реакция по повод руските изявления за възможното размразяване на газовите проекти по дъното на Черно море дойде първо от… Унгария. Външният министър Петер Сиярто отбеляза, че единственото краткосрочно решение за осигуряване на енергийните доставки за Стария континент е именно находището "Шах Дениз". Той призова за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Азербайджан, допълвайки, че каспийската република може да разчита на Унгария по време на преговорите за либерализиране на визовия режим с общността. Сходна е позицията и на Съединените щати, които също виждат в Азербайджан единствената реална опция за диверсификация на газовите доставки за Европейския съюз.
За Русия се появи още една заплаха. Освен реверанса към Москва през седмицата Турция подписа споразумение за нормализиране на отношенията си с Израел след шестгодишна дипломатическа криза, резултат от израелската атака срещу флотилия с помощи за палестинците, при която загинаха десет турски граждани. Турският премиер Бинали Йълдъръм оповести, че двете страни ще разменят посланици, а Тел Авив ще плати 20 млн. долара компенсации за жертвите. Това нормализиране на отношенията ще позволи на Израел да започне доставки на природен газ за Европа. Държавата разполага със значителни запаси синьо гориво – през 2009-а западно от Хайфа бе открито находището "Тамар" с около 240 млрд. куб. м земен газ. През 2010-а бе установен още по-голям залеж – "Левиатан", отдалечен само на няколко километра от "Тамар" – с 450 млрд куб. метра. От "Тамар" вече се осъществява търговски добив, а се очаква през тази година или най-късно през следващата да заработи и "Левиатан". "Израелският природен газ може да се доставя в Европа чрез Турция, което без днешното споразумение нямаше как да стане", подчерта израелският премиер Бениамин Нетаняху.
При този развой на събитията едва ли Русия ще заложи единствено на "Северен поток 2", за да увеличи доставките си на газ за Стария континент. Защото ще загуби изключително силни политически козове в Югоизточна Европа, включително и в България.
Синьото гориво поевтиня
Комисията за енергийно и водно регулиране очаквано одобри близо 10-процентно поевтиняване на природния газ от 1 юли и обяви, че това намаление ще се вземе предвид при определянето на цените на топлинната и електрическата енергия от същата дата. Така цената на газа, продаван от държавното дружество "Булгаргаз" на крайните снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, вече е 281.08 лв. за 1000 куб. метра. Намалението е 9.97% или с 31.13 лева по-евтино. Към тази цена обаче се прибавя преносната такса от 7.72 лв. за 1000 куб. м на сто километра без акциз.
