Промяната у нас пак се оказа подмяна. Новата Комисия за защита на конкуренцията ще е досущ като старата, че може и по-зле. Формално хората ще са други, но все така политически обвързани и икономически зависими. С една дума – послушни!
Как да е иначе, след като постовете бяха предварително спазарени от водещите политически сили и нямаше никакво значение кой какъв е, колко може и за какво става. При гласуването на кандидатите в сряда (29 юни) народните представители дори не се опитаха да се престорят, че провеждат някакъв избор. Определянето на състава на една от най-важните комисии у нас, с чиито решения може направо да се съсипе даден бизнес, мина, сякаш се разглежда поредната декларация за дружба и сътрудничество с еди-кой си. Никакви дебати, никакви тези… Просто едно вяло гласуване и политическа безочливост. Най-ясно това си пролича от думите на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов: "Дебатите в пленарната зала могат да бъдат чисто политически, но не и съобразявайки се с професионалните качества на кандидатите."
Нагласеният избор
При повторния старт на процедурата за определяне на нов състав на КЗК премиерът Бойко Борисов поиска да има пълна прозрачност, така че после никой да не се съмнява в направения избор. Само че депутатите му се престараха с прозрачността и задкулисните им пазарлъци лъснаха наяве. Както е известно, Комисията за защита на конкуренцията се състои от седем човека, включително председателя и заместника му. А претендентите бяха единадесет. За началническия пост единственият номиниран бе заместник-кметът на София Юлия Ненкова, която получи 137 одобрителни гласа от общо 148 гласували. Неин заместник – със 140 гласа "за", 0 – "против" и 12 – "въздържал се", стана издигнатият от Патриотичния фронт Димитър Кюмюрджиев. Той също нямаше конкуренция за мястото. За постовете на останалите петима членове обаче се състезаваха цели девет души. И точно в този случай най-ясно се видя нагласеният избор. С активното въздържание на депутатите от ГЕРБ и гласовете "против" от БСП и ДПС в състава на антимонополния орган не успя да влезе икономистът Георги Ганев – единствената номинация на неправителствения сектор, подкрепена и от гражданския съвет на Реформаторския блок в лицето на Мартин Димитров и Петър Славов. Вместо Ганев бе предпочетено предложението на другото крило в РБ – кандидата на СДС Красимир Витанов. Макар че по време на изслушването преди седмица той не впечатли с представянето си, сега за него гласуваха както повечето депутати на ГЕРБ, така и 11 представители на ДПС.
Същото може да се каже и за избраника на депутатите на Христо Ковачки – Красимир Зафиров. Независимо от малкия си политически гръб ямболският адвокат, който смята, че цените на горивата може съвсем обективно да са си такива и не бива да се прибързва със заключенията за картел, получи необходимата подкрепа. И сигурно е чиста случайност, че това се случва точно след като хората на Ковачки обещаха подкрепата си за кабинета.
Колкото до останалите комисарски кресла, в тях очаквано се настаниха Георгица Стоянова (ГЕРБ), Анна Янева (БСП) и Пламен Киров (ДПС). Точно техните партии избраха предишния състав на КЗК и оставиха начело Петко Николов.
"За втори път се погазва принципът изборът да е според личните качества и заслуги на кандидатите. Оказва се, че единствено партийната дисциплина и лоялност имат значение", коментира по този повод лидерът на ДСБ Радан Кънев.
Лош ден за конкуренцията
Единствените дискусии по важния за цялата икономика избор бяха свързани с отхвърлената кандидатура на Георги Ганев. Полемиката започна още преди самото гласуване, когато Петър Славов и Мартин Димитров представиха от трибуната икономиста, подкрепен и от Българската стопанска камара, Центъра за либерални стратегии и Института за пазарна икономика. Това не се хареса на Данаил Кирилов от ГЕРБ, според когото останалите номинирани, забележете, се поставяли в "неравностойно положение", защото имало решение да не бъдат представени от вносителите. Казано иначе, управниците се разбрали да не говорят за претендентите, а Реформаторите ги изиграли, като казали по една добра дума за техния избраник. Въпреки тези вълнения никой от ГЕРБ или другите партии не се реши да излезе на трибуната и да мотивира гласуването за някое от останалите имена.
"Фигурата на независимия експерт, единствения подкрепен от неправителствения сектор, на когото никой не може да се обади и да диктува как да постъпи, притесни част от българския парламент", изтъкна Мартин Димитров. В отговор Четин Казак от ДПС пък каза, че в България НПО не може да съществува без източници на финансиране, без да кандидатства по програми и проекти. "За мен е трудно да приема тезата, че представител на този сектор по дефиниция е независим. Напротив, мисля, че първият въпрос, който трябва да си зададем, е кой финансира дейността на дадена неправителствена организация", отбеляза още той. Колегата му Рамадан Аталай пък репликира, че и останалите кандидати са независими, защото сред тях нямало изявен представител на политическа сила или лидер на партия. Аталай оспори и необходимостта в антимонополния орган да има икономисти с аргумента: "Другите не са ли завършили поне 8 клас, не могат ли да събират данни и да правят анализи?"
Според Мартин Димитров обаче сигналът, който Народното събрание даде, е, че не вярва на гражданските организации, дори и на най-авторитетните сред политиците не желаят неправителственият сектор да участва в каквито и да било решения.
"Днес е лош ден за конкуренцията и за борбата с картелите", обобщи Петър Славов.
И твойта майка също…
Юлияна Ненкова е съпруга на съдията от Конституционния съд Румен Ненков и майка на депутатът от ГЕРБ Александър Ненков. Въпреки това тя е категорична, че за конфликт на интереси в семейството и дума не може да става. "Няма законови пречки, тъй като не сме в йерархична зависимост", отсече тя.
Иначе Ненкова увери, че първият й приоритет ще бъде да провери какво е финансовото състояние на КЗК, като за целта ще поиска проверка от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. "Ще има дисциплина, ред и законност. Аз съм човек, който спазва закона, и това винаги е бил мой приоритет в работата ми", каза новият шеф на КЗК. По конкретни казуси тя не пожела да говори и поиска време, за да се запознае с евентуалните лобистки интереси и с разследването за картел при горивата. Но предвид биографията на Ненкова, в която фигурират спорни сделки на "Софийски имоти" и скандалната приватизация на "Булгартабак", трудно може да очакваме нещо революционно.
Внимание заслужава и историята на Анна Янева. Тя беше заместник-министър на икономиката в правителството на Тройната коалиция, след което и в кабинета на Пламен Орешарски. Янева е и ярка партийна активистка – преди време беше председател на градската организация на БСП в София, а точно преди да стане член на КЗК бе председател на Комисията по организационната и кадровата дейност към Градския съвет на социалистическата партия. Също така Анна Янева е смятана за близка до дългогодишния лидер на БСП – София, Румен Овчаров, който пък в момента е представител на държавата в "Лукойл-Нефтохим". Както е известно, тази компания се разследва от КЗК и ще е любопитно да видим каква позиция ще заеме новият член на антимонополния орган по казуса.
Интересна фигура е и Красимир Витанов. Преди да се запъти към КЗК, той управляваше държавното дружество "Екоинженеринг-РМ". При управлението на Пламен Орешарски пък бе назначен за председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз", което показва, че е удобен както за едните, така и за другите във властта.
Колкото до човека на ДПС – Пламен Киров, той е близък до президента Георги Първанов, тъй като дълги години беше негов секретар по правните въпроси. Именно Първанов го назначи за конституционен съдия, откъдето произлязоха не един или два скандала.
