Британският референдум от 23 юни, на който жителите на Острова гласуваха за излизането му от Европейския съюз, не само че не сложи точка на драмата "Брексит", но изправи Обединеното кралство пред нови неизвестни. Въпросите пред Великобритания са кой ще поеме управлението й, ще има ли той куража да задейства механизма за излизане от ЕС. И още какво ще съумее да договори с бившите си партньори от Европа.
Най-напред отговор трябва да получи един на пръв поглед неочакван въпрос –
дали Великобритания наистина ще излезе от ЕС?
Категоричните заявления на британските политици, че ще се съобразят с резултата от референдума, сочат, че отговорът е "да".
На този фон обаче прозвучаха гласове, изказващи съмнения в "Брексит"-а. Той може никога да не се състои, заяви американският държавен секретар Джон Кери. Ден след като се беше срещнал с британския премиер Дейвид Камерън на Даунинг стрийт, Кери каза, че британският премиер не искал да задейства чл. 50 от Лисабонския договор. На въпрос на журналист дали може процесът да бъде спрян, Кери отговори, че "има повече от един начин да стане това", но като държавен секретар смята, че не бива засега да разкрива възможните варианти.
На пръв поглед те не изглеждат надеждни. Петицията за организиране на нов референдум бързо събра над четири милиона подписа, но Камерън категорично отхвърли възможността за такъв. Нормалната логика също сочи, че след като току-що 17 милиона души са се произнесли в полза на "Брексит", четири или пет милиона подписа не би трябвало да могат да отменят гласа им.
Да се очаква, че парламентът в Лондон няма да зачете вота на избирателя, на пръв поглед също не изглежда сериозно. Някои анализатори дадоха пример с Ирландия, която отхвърли с референдум Лисабонския договор през 2008-а, преди да го приеме година по-късно, и най-вече с гръцкия референдум от миналото лято, който каза "Не" на мерките за икономии, след което правителството на Ципрас ги въведе. Самият гръцки премиер развесели присъстващите на последната вечеря на лидерите на ЕС в компанията на Дейвид Камерън (след срещата на върха в Брюксел на 28 юни) с думите, че "подобни допитвания не са трудни". "Трябваше да се подготвите и за двата изхода", рече наставнически Ципрас и повдигна иначе мрачното настроение в залата.
Тъй като върховен орган на властта в Обединеното кралство е парламентът в Лондон,
едни извънредни избори
с категорична победа на проевропейска партия биха могли да променят картината. Както отбелязва "Файненшъл таймс" обаче, няма я проевропейската политическа сила, която да ги спечели. Основната опозиция, Лейбъристката партия, беше против "Брексит", но самата тя в момента е разкъсвана от вътрешни скандали заради нееднозначното отношение към референдума на лидера й Джеръми Корбин.
Най-сериозен изглежда
"шотландският" вариант
Непосредствено след вота премиерът на областта и лидерка на националистите Никола Стърджън заяви, че шотландският парламент ще блокира излизането на Великобритания от ЕС, ако това е необходимо, за да бъдат защитени местните интереси. Пред Европейския парламент в Брюксел Стърджън потвърди намерението на Шотландия да остане в съюза.
Юридическата база, на която Стърджън е стъпила, е спорна. Според Акта за Шотландия от 1998-а парламентът в Лондон преотстъпи част от правомощията си на местния парламент. Това обаче не променя факта, че върховната власт в Обединеното кралство е в Уестминстър. Следователно от правна гледна точка шотландското вето може да бъде преодоляно от по-висшестоящата инстанция. "Технически това е лесно, но политически е трудно", коментира преподавателят по право от Лондонското икономическо училище Джо Мъркънс за сайта Vox. Действително това би било прецедент, тъй като досега не се е случвало Лондон да бламира по подобен начин Единбург. Такъв развой на събитията ще даде може би решаващия аргумент за провеждане на нов референдум за независимост на Шотландия, с какъвто вече заплаши Стърджън.
Шотландският казус има още един – важен аспект. Разглеждан като общобритански вот, референдумът действително завърши с предимство от над един милион гласа за "Брексит". Разглеждан като вот на отделните нации от Обединеното кралство, той обаче показа ясно разминаване между волята на жителите на Англия и тези на Шотландия. И това поставя въпроса – редно ли е по-голямата нация да налага волята си над по-малката и това не нарушава ли принципа на равнопоставеност, на който поне досега в Обединеното кралство са показвали, че държат?
С решението си да организира референдума
Дейвид Камерън отвори вратата към стихии
които сам не смята да овладява. С политическата му кариера е свършено, но преди да си тръгне, той постави капан на наследниците си. Вместо да задейства веднага "Брексит" и да остане на поста си, както бе обещал преди вота, той направи точно обратното – подаде оставка и остави трудното решение за наследника си. Смятаният за фаворит за лидер на консерваторите Борис Джонсън, който оглавяваше кампанията за "Брексит", вече падна в капана. Както отбеляза "Индипендънт", той бе изправен пред тежък избор. Ако не приемеше лидерския пост, с него бе свършено. Ако го приемеше, но не задействаше излизането от ЕС, с него пак бе свършено. Но дори и да го задействаше, ако резултатът от действията му бяха тежки сътресения на Острова, с него отново бе свършено. При положение че лек "Брексит" не се очертава, Джонсън избра първия вариант като най-безболезнен и се отказа от състезанието за водач на консерваторите.
