След бесните подскоци на международните валутни пазари в края на миналата и началото на тази седмица, провокирани от вота на англичаните да се отделят от Европейския съюз, градусът на напрежението спадна. И настъпи своеобразна парализа – докато се осмислят новите реалности. Британският паунд компенсира част от загубите си, но все още е със 7% по-слаб към единната европейска валута и с 10% по-евтин към американската, отколкото беше преди отварянето на урните за референдума на 23 юни. Да припомним, че на 27 юни английските пари потънаха до 83.80 пени за едно евро (най-ниската цена за последните повече от две години) и до 1.3121 щ. долара за един паунд (най-слабата стойност от 1985 досега).
Част от подема на паунда се отдава на решението на Борис Джонсън да не се кандидатира за лидер на консерваторите, респ. за премиер на Великобритания, с което премахна поне една неизвестна величина.
Любопитното е, че спекулантът Джордж Сорос, който през 1992-а игра успешно срещу "Бенк ъф Инглънд" и спечели 1 млрд. щ. долара от девалвацията на паунда и изваждането му от Европейския валутен механизъм, този път не е уцелил печелившата страна на игралната маса. Той не само че не е заложил срещу английската валута преди референдума, но дори е бил на "дълга позиция" в нея. Този път обаче не се разбра дали и колко е загубил, защото, според един от говорителите му, той е спечелил от други инвестиции. Самият Сорос обясни, че единствените победители от вота за "Брексит" са спекулантите и хеджинговите фондове, способни да печелят от драстични и резки движения в съответната валута. Което вероятно би трябвало да означава, че милиардерът вече не е спекулант.
Масовата истерия около отделянето на Острова от ЕС позаглуши някои добри новини от континента.
Статистическата служба на общността Евростат обяви, че инфлацията неочаквано се е завърнала в еврозоната още преди провеждането на английския референдум. Което вдъхва надежди, че паричните стимули на Европейската централна банка са започнали да проникват в широката икономика. Потребителските цени са се повишили с 0.1% спрямо същия период на 2015-а – за първи път ръст от януари насам. Базовата им съставка (без храните и енергията) се е качила с 0.9% (след 0.8% увеличение през май). Основен принос за инфлационния ренесанс има Германия, където юнските потребителски цени са се повишили с 0.2%, докато в Испания те са паднали с 0.9 процента.
Председателят на ЕЦБ Марио Драги се надяваше на слаб инфлационен подем през второто полугодие заради стабилизацията на петролните котировки близо до цената 50 щ. долара за барел и заради продължаващото скромно стопанско възстановяване на общността. Преди решението на англичаните да се отделят, той изрази увереност, че ръстът на цените в еврорегиона ще се върне към целевите 2% годишно в "недалечно бъдеще". Вотът за "Брексит" обаче може да отнеме 0.5% от досегашните прогнози за нивото на БВП през идните три години, каза Драги на европейските лидери в Брюксел в началото на седмицата. Засега ЕЦБ няма да предприема никакви действия в отговор на английския вот и ще изчака да слегне прахоляка.
Най-неизгодно за пазарните играчи е, че решението на британците върна в изходна позиция лихвения дебат отвъд Океана. И вместо да се надяваме на едно или две лихвени повишения до края на годината, реалността налага по-скоро да се задържи сегашното положение и дори да започне ново понижение на лихвените проценти. А до ръст на лихвите да се стигне не по-рано от 2018-а.
Валутните анализатори също обръщат внимание, че за пазарите "Брексит" е не просто история за дезинтеграцията на Европа. Защото резултатите от референдума връщат страховете на инвеститорите от лятото на 2015-а и зимата на 2016-а за потенциално нежелано затягане на финансовите условия в азиатските държави. Валутите на много от тях, включително и на Китай, са в режим на управлявани курсове, по правило обвързани с щатската валута. И винаги поскъпват в тандем със зелените пари, когато инвеститорите търсят спасителни убежища от кризи.
Именно тези валутни режими започнаха да "внасят" в страните си силата на щатския долар от средата на 2014-а, когато Федералният резерв започна постепенно да изтегля екстравагантните парични стимули, противно на останалите си колеги. Това оказа отрицателен ефект върху националните производители, защото насърчи вноса и направи местния износ по-ниско конкурентен. Китайските политици решиха да се освободят от тази напаст и през август 2015-а девалвираха юана, предизвиквайки масови продажби на световните фондови борси. Устремът на инвеститорите е към тихи пристанища, където да приютят парите си след английския референдум. И силата на щатския долар, особено ако се окаже продължителна, може да доведе до повторение на августовските събития и до нова девалвация на юана.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата се активизира. Средният дневен валутен оборот достигна 1713 млн. евро (3351 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.9% дял от купената и продадена валута.
