ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Тристранката не подкрепи идеята и мъжете да имат специална закрила при бащинство

баща родители мъж дете

Работодатели и синдикати не се разбраха по въпроса могат ли бащите да се ползват със специална закрила при бащинство. На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бе обсъдена въпросната мярка – „закрилата на бащинството”, внесена със законопроект на депутата от левицата Георги Гьоков.

Мярката предвижда с трудова закрила да се ползват, освен майките на деца до 3-годишна възраст, но и техните съпрузи или бащите на техните деца.
„По това предложение консенсус няма”, коментира вицепремиерът Томислав Дончев, който ръководи заседанието заедно със социалния министър Зорница Русинова.

Дончев уточни, че има принципна подкрепа от синдикатите и много по-резервирана позиция на работодателските организации, които считат, че въпросното предложение би затруднило работодателите и би довело до допълнителна административна тежест.

Томислав Дончев също постави въпроса как се установява кой баща трябва да се ползва с особена защита – дали е съжителствал в последните години с жена, която има дете под три години. „Бракът и бащинството се доказват лесно, съжителството е категория, която се доказва изключително трудно”, коментира Дончев.

Вицепремиерът заяви, че вече е уточнен и редът на работа на НСТС. Сред предстоящите теми за разискване е определянето на нови нива на минималната работна заплата, както и бюджетното законодателство и определянето на местните данъци и такси.

Относно обсъждането на промените в закона, свързани с еднодневните трудови договори, стана ясно, че въпросният законопроект е оттеглен от вносителя, затова разисквания нямаше.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, постави въпроса за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, който по думите му е отхвърлен в НСТС преди година и половина. Той определи промените като скандални, а самият закон като „ярък пример за безогледен лобизъм”. Велев посочи, че разглеждането му в парламентарната правна комисия на първо четене обезсмисля работата на НСТС.

На въпрос за въвеждането на минимална работна заплата за висшистите, реализирали се по специалността си – предложение на КНСБ, министърът на труда Зорница Русинова изтъкна, че по данни на МОН се отчита много по-висока реализация на висшистите на пазара на труда – над 40%.

По думите й минималната работна заплата регулира доходите на най-уязвимите групи от обществото. Все пак министър Русинова заяви готовност при внасяне на конкретни предложения от страна на КНСБ те да бъдат обсъдени.

„Предложението е прекалено сериозно за спонтанен коментар”, заяви Томислав Дончев, който също изрази готовност то да бъде анализирано в най-малки детайли.

„Минималната работна заплата не винаги е въпрос на публични разходи”, коментира още Дончев.

Работодателските организации от своя страна също изтъкнаха, че са за това да има правила при определяне на минималната работна заплата, а не да се определят по административен начин.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст