Догодина може и да не се наложи да се сключва нов държавен дълг от външните пазари, прогнозира главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов. Фискалният резерв, който към края на май е 13.4 млрд. лв., е достатъчно голям и позволява правителството дори да увеличи харчовете си и така да смекчи негативния ефект от Брексита върху българската икономика, коментира Павлов. Според него сегашното ниво на буферите е много комфортно и е достатъчно да се наблюдава ситуацията в развитие и да се прецени в началото на следващата година дали е необходимо да се излиза отново на външния пазар, или евентуалните нужди от финансиране могат да бъдат удовлетворени с емисии само на вътрешния пазар.
Банките се нуждаят от държавна помощ, за да бъде предотвратена нова криза в сектора, предупреди Лоренцо Бини Смаги, бивш член на управителния съвет на Европейската централна банка, а в момента – председател на борда на директорите на "Сосиете Женерал". "В Италия и Германия има твърде много губещи банки", констатира той.
Американският професор по икономика Джеймс Гълбрайт, който бе съветник на бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, хвърли поредна бомба, като обяви, че планът Б за връщане на Гърция към "нова драхма" е бил изготвен по заповед на премиера Алексис Ципрас. Икономистът потвърждава участието си в изготвянето на този план и го оценява като оптимална оферта за Гърция. Професорът твърди, че малка група от хора са работили по него в продължение на близо шест седмици и в първите дни на май е бил внесен.
Френската столица Париж може да се превърне в един от най-силните финансови центрове на Европа. Това заяви управителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилерой де Гало. Той предупреди, че Великобритания ще губи много от решението на британците за излизане от Европейския съюз.
„Париж е не само финансов център в еврозоната. Той притежава всички условия, за да бъде един от най-добрите финансови центрове и в световен план”, отбеляза той.
