Асоциацията на швейцарските банкери е предложила да се сдружи с Лондон и с други водещи международни финансови центрове извън Европа, за да помогне да се уточнят подробностите около достъпа им до пазарите на Европейския съюз. Швейцария, Англия, Хонконг и Сингапур ще обединят идеи и ресурси за плана "F4", представен от председателя на швейцарската асоциация Патрик Одие.
Предложението за създаване на алианса "F4" се появи след британския вот от 23 юни. Реализацията му означава, че лондонското Сити ще попадне в категорията на алпийския финансов оазис извън блока. А това означава, че английският сектор на финансови услуги ще се сблъска с трудности при обслужването на потребители в ЕС и поражда опасения за бъдещето на международните банки, използващи за база Лондон.
Швейцария е "подслонила" около една четвърт от световния трансграничен бизнес за управление на активи. А местните банки са специализирани в "обгрижването" на личното състояние на богати фамилии и предприемачи от цялата планета. Страната гласува против членството в ЕС в началото на 90-те години на миналия век и оттогава швейцарският бизнес получава достъп до пазарите на общността чрез цяла мрежа от двустранни договори. Бъдещето им обаче е поставено на карта след швейцарския референдум от 2014-а, когато швейцарците решиха да въведат квоти за имигрантите от ЕС. Това противоречи на един от основните постулати на блока за свободно движение на хора и в резултат може и да се провалят преговорите между Берн и Брюксел за сделка за финансовите услуги.
За първи път Асоциацията на швейцарските банкери предложи да се създаде групата "F4" през 2012-а. Сега е точното време повторно да бъде лансирана тази инициатива, смята господин Одие, защото "общият принос на Великобритания и Швейцария ще е още по-важен за развитието на европейския капиталов пазар и за финансирането на европейската индустрия".
Идеята на Берн е групата "F4" да координира позициите на центровете за финансовото регулиране в световен аспект и за достъпа до пазара на ЕС. Целта е да се установят международни стандарти, за да се избегне дублирането на усилията на отделните страни, да се използва общият им опит и да се ускори сключването на сделки.
