ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

ББР отчита висока и стабилна ликвидност

Банковата система в страната се запазва стабилна, с висока ликвидност, рентабилност и капиталова адекватност. Това са констатациите, направени от анализаторите на Българска банка за развитие в доклада им за първото тримесечие на 2016-а. В него се посочва, че коефициентът на ликвидни активи към края на март е 37.07%, което е с 3.9 процентни пункта повече спрямо стойността на показателя една година по-рано, а печалбата след данъци за първото тримесечие на 2016 г. – 305.3 млрд. лв., е най-висока за този период на годината от 2009 г. насам. Впрочем тази тенденция продължава и през следващите два месеца, тъй като според публикуваните преди седмица данни на БНБ в края на май 2016-а коефициентът  запазва високото си равнище и е 37.02%, а печалбата на банковия сектор надхвърля половин милиард лева.

Добрата новина е, че банковият сектор като че ли е преодолял първоначалното намаление на активите, което бе отбелязано през първото тримесечие. Отчетеното за периода януари-март изоставане с 388 млн. лв. е наваксано и в края на май активите вече са 87.7 млрд. лв. – с около 200 млн. лв. повече, отколкото в края на 2015-а.

Анализаторите на ББР обръщат внимание на промяната в структурата на банковите активи. Според тях най-съществената е намалението на паричните средства на търговските банки с над 1.8 млрд. лв. спрямо края на декември, което се свързва със стремежа им да свият "свръхрезерва" си по сметка в централната банка. Ще припомним, че от началото на годината кредитните институции получават отрицателна лихва от 0.4% на годишна база по този свръхрезерв, който представлява превишението на паричните им средства в БНБ над минималните задължителни резерви, които са 10% от всички привлечени депозити и сметки от граждани и фирми. При това положение е напълно нормално банките да търсят възможност да редуцират този свръхрезерв, като използват всяка възможност да инвестират част от него в безрискови, но доходоносни инструменти – каквито например са държавните облигации. Такава възможност те получиха в средата на март 2016-а, когато държавата пусна на международните пазари поредните две облигационни емисии с общ номинал 1.994 млрд. евро, голяма част от които бяха купени от български финансови институции. По тази причина анализаторите на ББР констатират, че една част от паричните средства са трансформирани във финансови активи (1.3 млрд. лв.) и по-конкретно в дългови ценни книжа на разположение за продажба. Друга част от намалението на паричните средства се свързва с намаление на привлечените средства и най-вече на краткосрочни депозити от чужбина с около 500 млн. лева. Ще рече, че банковият сектор продължава да намалява задълженията си към външни кредитори, повечето от които са към чуждестранните майки на българските финансови институции. Експертите на ББР отбелязват, че в резултат на всички тези процеси делът на паричните средства в общите активи на банковата система намаля до 18.9% (20.9% в края на 2015 г.), а делът на финансовите активи се увеличи до 14.3% (12.7% в края на 2015 г.). За петте месеца на годината няма чувствително изменение в тези съотношения. Докладът на БНБ за състоянието на банковия сектор към края на май 2016-а посочва, че парите на кредитните институции в БНБ заемат 19% от ликвидните активи, а тези в държавни ценни книжа – 14.2 процента. Минималната промяна се дължи на новопривлечените от депозити средства в банките, които те не са успели да пласират в ДЦК, защото за периода края на март – края на май 2016-а правителството не е емитирало нови облигации – външни или вътрешни.

В доклада на ББР се посочва, че през  първите три месеца на 2016 г. се наблюдава намаление на стойността на кредитите за фирми (с 654.2 млн. лв.) и домакинства (с 258.7 млн. лв.). "Данните от "Парична статистика" на БНБ показват, че това намаление се дължи преди всичко на намалението на „лошите“ кредити (с просрочие над 90 дни) и на овърдрафта, докато редовните кредити (различни от овърдрафт) се задържат на относително постоянно равнище. Търговските банки проявяват предпазливост при отпускането на нови кредити предвид провеждащия се в момента преглед на качеството на активите и свързания с това стремеж за консолидация на техните кредитни портфейли. С това може да се свърже и изписването и продажбата на „лоши“ вземания както в края на 2015 г., така и през първото тримесечие на настоящата година", твърдят експертите на ББР. Тази тенденция се наблюдава и през месеците април и май, тъй като БНБ отчита, че за през тях кредитният портфейл на сектора продължава да се свива, и то основно заради спада в корпоративните заеми.

Анализът на ББР обръща внимание на някои важни тенденции в привлечените средства на банковия сектор. Общият им размер в края на март 2016-а е  73.7 млрд. лева. Експертите на ББР посочват, че: "Освен привлечените средства от чужбина се наблюдава намаление и на депозитите на български фирми (с 664 млн. лв.), което вероятно е свързано както с належащи плащания в началото на календарната година, така и с намаления стимул за фирмите да поддържат свободните си финансови средства в банкови депозити. Това се отнася и за домакинствата, които в условия на лихвени проценти по банкови депозити със срочност до три месеца в диапазона 0-0.1% вероятно се насочват към алтернативни спестовни инструменти. Депозитите на домакинствата са се увеличили едва с 211 млн. лв. през първото тримесечие на 2016 г., а през март дори се наблюдаваше намаление на депозитите на домакинствата (на месечна база), което е рядко явление за динамиката на показателя от последните десетина години".

Всички посочени в доклада на ББР финансови показатели и съотношения говорят за висока устойчивост на банковия сектор като цяло. Друг е въпросът дали голямата ликвидност и силната капитализация са равномерно разпределени между всички банки в системата. Тази оценка обаче е обект не на настоящия доклад, а на прегледа на качеството на активите, който ще приключи след месец.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст