Сингапурската журналистка Кирстен Хан се запознава с бъдещия си съпруг Калем Стюарт във Великобритания, където учи аспирантура. Двамата се женят през 2014-а недалеч от родния му град в Шотландия. Тогава нито роднините, нито приятелите им предполагат през какви бюрократични пречки ще трябва да преминат младоженците, за да живеят заедно. "Всички казваха: Ще се ожените и всичко ще се нареди. Но бяхме ужасени, когато разбрахме какво всъщност ни чака", разказва Хан, която сега живее с мъжа си в Сингапур.
Още от самото начало Великобритания не влиза в сметките на двойката като място за съвместен живот. Причината е, че през 2012-а правителството въведе нови правила за изкореняване на фиктивните бракове. Според тях британският гражданин е и поръчител на половинката си, ако тя не е от някоя от страните в Европейския съюз. Така че той е длъжен да има годишен доход от най-малко 18 600 паунда и допълнителни спестявания в размер на 60 хил. паунда при наличието на деца. Противниците на тези мерки смятат, че именно те са причината много семейства днес да общуват изключително по Skipe, а някои британци да се окажат направо в изгнание.
Въпреки че много държави провеждат икономическа политика, насърчаваща глобализацията, при която транснационалните бракове са неизбежни, млади двойки като Хан и Стюарт, както и отдавна женени хора, неочаквано станаха жертви на по-строгите имиграционни правила. "Отделните страни все по-често акцентират върху т. нар. управляема емиграция, опитвайки се да извлекат максимална икономическа изгода от нея. Но съществуващите форми на контрол върху придвижването на хора предизвикват много въпроси", отбелязва Катарина Чарсли, научен сътрудник в Бристолския университет. Така или иначе, мъжете и жените най-често избират чуждестранните си половинки по зова на сърцето, а не "въз основа на тяхната квалификация с цел отстраняване на дефицита от трудови ресурси в определен икономически отрасъл".
В Холандия е въведен "изпит за интеграция на чуждестранни граждани", в чиито рамки се проверяват познаването на езика и местната култура. Освен това е необходимо новобрачните да представят цял куп документи, потвърждаващи брака им. Във Великобритания съществува аналогична практика. В Дания пък действа правилото на "съвместната привързаност", което задължава съпрузите да докажат, че са по-предани на страната, отколкото на родината на чуждестранния партньор. Измерител е времето, прекарано във всяка от двете държави, и нивото на владеене на датски език. В САЩ, където имиграционната политика е една от основните точки на предизборната агитация, на новобрачните им се налага да докажат документално действителността на брака си, за да може единият от тях да получи временно разрешение за жителство за две години. Едва след тяхното изтичане той или тя могат да подадат молба за постоянно жителство.
Другаде заселването на чужденците на пръв поглед изглежда лесна работа, но оформянето на постоянното им пребиваване в качеството на брачен партньор може да отнеме години. В Малайзия и Сингапур на чуждестранните съпрузи се издават едногодишни визи. След като ги подновяват в продължение на пет последователни години, те могат да подадат заявление за постоянно местожителство. То на свой ред им дава право да упражняват професионалната си дейност като лекари, инженери или други специалисти, да взимат кредити, да започнат собствен бизнес и да си купят жилище.
Все пак, независимо от всички бюрократични пречки, много държави с радост приемат висококвалифицираните чуждестранни специалисти. "Най-умните и най-добрите", както се изрази през 2010-а министърът на вътрешните работи на Великобритания Тереза Мей, обявявайки въвеждането на по-строга имиграционна политика. Друг е въпросът какви нови правила ще са въведат, след като държавата напусне европейската общност.
Данните на Евростат за 2010-а показват, че всеки 12-и брак в Европа е сключен между представители на различни националности. В Швейцария в тази категория попада всеки пети брак, във Великобритания – всеки 11-и, докато в Румъния подобни случаи са съвсем малко.
В Австралия през 2014-а на смесените бракове се пада почти една трета от всички сватби.
В Сингапур през 2014-а браковете с чужденци са достигнали рекордните 37 на сто. За сравнение – през 2003-а те са били едва 23 процента.
