Трима реформатори – Вили Лилков, Петър Славов и Мартин Димитров, внесоха законопроект за намаляване на лихвата при просрочени плащания. Целта е да се намалят онези 10% добавка над основния лихвен процент (ОЛП), които граждани и фирми плащат, когато са забавили свои плащания, защото в Европейския съюз няма толкова висока санкция. Затова тройката предлага в чл.86 от Закона за задълженията и договорите да се създаде нова ал.3 със следния текст: "Размерът на законната лихва по ал.1, когато е дължима от търговец, не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 8 процентни пункта, а когато е дължима от физическо лице – основния лихвен процент плюс 4 процентни пункта."
Анализът на практиката за определяне на законовата лихва за просрочени задължения в страните от Европейския съюз показва, че Република България представлява изключение. Размерът на законовата лихва за забава у нас е висок и е равен на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. В страните от ЕС е приет размер от не повече от 8 процентни пункта като надбавка, определен съгласно Директива 2011/700/ЕС. Държавите членки прилагат Директива 2011/700/ЕС чрез приемане на специални закони, регламентиращи законната лихва, или в повечето случаи – чрез въвеждане на изменения и допълнения в действащи актове (пр. ГПК, Облигационен закон, Търговски кодекс и др.). Някои от европейските страни са определили различен размер на законовата лихва за просрочени задължения за търговски субекти и за физически лица.
"Надбавката за плащане на просрочени задължения от над 10% е определена у нас преди повече от 20 години при съвсем различна икономическа и финансова обстановка – икономическа нестабилност, висока инфлация и съответно и висок основен лихвен процент на БНБ. Тогава лихвите са били около 20-30% и съответно надбавката над основната лихва по просрочията от 10% е имала чисто компенсационен характер". Това коментира специално за "БАНКЕРЪ" депутатът Вили Лилков. "Задържането на лихвата за забава на тези високи нива към днешна дата, когато лихвите на банките са близки до нулата, определя характера на лихвата за забава не като компенсационен, а като санкциониращ. Освен това еднаквият размер на лихвата за забава за физически лица и за търговски субекти ги поставя в неравностойно положение и не е в духа на практиката, която се прилага в някои европейски страни, а именно лихвата да бъде диференцирана", обясни още той.
Огромен е броят на случаите, в които дори малки задължения на физически лица и фирми към банки и оператори на публични услуги, след продължителен съдебен процес (каквато е обикновено практиката в България), се превръщат в суми, непосилни за връщане. Което много често означава фалит за търговец длъжник. Или той да изпадне в пълна безизходица и отчаяние. Най-често жертва на подобни лоши практики се оказват малки семейни фирми, възрастни хора, пенсионери и социалнослаби граждани, които игнорират съдебните дела, които водят срещу тях т. нар. фирми монополисти в топлофикацията, електроразпределението и други. В резултат често са доведени до необходимост да заплатят суми, значително надвишаващи първоначалния им дълг.
Предложеният законопроект според вносителите няма да се отрази отрицателно върху държавния бюджет.
Исторически преглед
В Закона за задълженията и договорите е постановено, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С приемане на ЗЗД през 1950 г. с Разпореждане №1238 на МС е определен и размерът на законната лихва като фиксиран процент от 6% пункта.
През 1991 г. с Постановление №5 на МС е изменено Разпореждане №1238 на МС от 1951 г. и считано от 1 февруари 1991 г., размерът на законната лихва се формира на база на основния лихвен процент, увеличен с 3 пункта.
През 1994 г. Разпореждане №1238 е отменено и се приема Постановление №72 на МС за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, според което тя се определя в размер за левове – като равен на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта, и в конвертируема валута – като равен на тримесечния ЛИБОР за съответната валута плюс 10 пункта. През 1995 г. е допълнено Постановление №72, като за заварените към просрочени задължения в конвертируема валута годишният размер на законната лихва се определя на равен на лихвата по годишния депозит на обслужващата банка на длъжника за съответния вид конвертируема валута, в която се води задължението. С допълнение към Постановление №72 от 2000 г. се определя дневен размер на законната лихва в размер на 1/360 част от годишния й размер.
С Постановление №100 на МС от 29 май 2012 г. се отменят Постановление №72 на МС и годишният размер на законната лихва за просрочени задължения се определя, както следва: в левове – като равен на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%; в евро, като равен на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка (ЕЦБ) по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%, а за валути, за които не се котира ЛИБОР, равен на лихвения процент, определян за задълженията в евро.
С Постановление №426 на МС от 2014 г. се отменя Постановление №100 на МС от 2012 г. и от 1 януари 2015 г. годишният размер на законната лихва се определя в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният й размер се определя като равен на 1/360 част от годишния й размер. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.
С Постановление №426 на МС България въвежда разпоредби от Директива 2011/700/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, според която държавите членки уеднаквяват общите правила по отношение на законна лихва за плащания по търговски сделки, свързани с определяне на срока на забава на длъжника, като минималният процент за забава на търговец според директивата е спазен (8%), но размерът на лихвата от 10% се запазва.
Реформаторите се заканиха да свалят наказателната лихва до 8% за фирми и 4% за граждани.
