В краткосрочен план икономическите последици от решението на Великобритания да напусне ЕС са ясни, но това решение ще я направи по-бедна. То едва ли ще доведе до нова търговска война, но при всички случаи ще навреди на търговията между Великобритания и ЕС с всички произтичащи от това последици за производителността и доходите. Всички публични институции и частни компании в бизнеса с прогнози в момента са заети с ревизиране на прогнозите си, като преобладаващото мнение е, че икономическият растеж във Великобритания ще се забави до около 0% догодина при очаквана стойност преди Брексит от около 2 процента. Тъй като Великобритания е петата по големина икономика в света, това няма да остане без последици и за глобалната икономика, което се отнася и за България.
Негативните ефекти към българското стопанство ще се пренасят чрез три основни канала, като този на външната търговия ще има най-голяма тежест. Ефектът през канала на външната търговия ще бъде най-вече косвен, тъй като делът на Великобритания от общия стоков износ на България е едва 2.5 процента.
Индиректният ефект обаче ще бъде значителен, тъй като българската икономика е малка и отворена и тъй като повечето експортноориентирани компании в България са част от западноевропейски производствени вериги, които имат далеч по-развити търговски контакти с Великобритания. Забавянето на външната търговия ще започне да се материализира в последните месеци на тази година, когато признаците за забавяне на британската икономика ще се усилят и този ход ще се наблюдава и през следващата година. Нашият основен сценарий за 2017-а предвижда растежът на основния ни външнотърговски партньор – еврозоната – да се забави до около 1% при прогнозиран ръст от 1.6% преди Брексит.
Ефектът през канала на очакванията ще бъде по-скромен. Така или иначе решението на Великобритания да напусне ЕС ще доведе до допълнително увеличаване на несигурността, като по този начин ще нараснат пречките пред възстановяване на частните инвестиции. Това ще повлияе негативно на глобалното инвестиционно търсене, а с това и на инвестиционното търсене в развиващите се пазари от Централна и Източна Европа, включително и България. В резултат можем да очакваме известно забавяне на капиталовите потоци към България, включително и на преките чуждестранни инвестиции през тази и следващата година, особено като се има предвид, че чуждестранните инвестиции през базисната 2015 г. бяха подкрепени от някои еднократни фактори като завършването на проекта за по-дълбочинна обработка на суровия петрол, използван от рафинерията в Бургас.
По подобен начин трансферите на български емигранти към роднините им в България ще нарастват с по-скромни темпове спрямо първоначално очакваните преди Брексит.
Ефектът през финансовия канал ще бъде най-скромен според нас. Причината за това е, че българската икономика остава устойчива на външни шокове поради липсата на нови или изострянето на съществуващи макроикономически дисбаланси. Страната има много благоприятната комбинация от силни фискални параметри, умерен излишък по текущата сметка, изобилни международни резерви и намаляващи нужди от външно финансиране – както за суверена, така и за икономиката като цяло. Не очакваме следователно увеличената нервност на финансовите пазари да доведе до някаква забележима промяна на условията, при които суверенът и българските частни компании получават финансиране от чужбина.
Какво означава всичко дотук на езика на числата? Нашите оценки сочат, че при запазване на провежданата в момента политика негативният шок от решението на Великобритания за напускане на ЕС ще доведе до забавяне на икономическия растеж в България с около 0.2 п.п. през тази и 1.1 п.п. през следващата година. Както вече беше посочено, по-голямата част от забавянето на растежа на БВП ще дойде по линия на забавяне на темповете на растеж на износа. Докато негативният ефект върху частните инвестиции и потребителските разходи (чрез по-слабия ръст на доходите поради по-слабите темпове на увеличаване на трансферите от емигранти и по-бавното възстановяване на пазара на труда поради намалените темпове на растеж на експорта) ще бъде по-скромен.
Може ли правителството да си позволи компенсиращи мерки с цел намаляване на неблагоприятните ефекти? Според нас да, тъй като българската икономика е в много силна позиция – конкурентоспособна, без значими макроикономически дисбаланси и с вече постигнат значителен напредък по отношение на фискалната консолидация. Според нас компенсиращите мерки ще се изразяват в увеличаване на публичните инвестиционни разходи за сметка на увеличаване на бюджетния дефицит от прогнозирано ниво от 1.8% от БВП през тази до 2.5% през следващата година. Това би трябвало да означава увеличаване на публичните инвестиционни разходи през следващата година с около 0.7-0.8% от БВП спрямо прогнозата ни преди Брексит. Така българското правителство ще може да се възползва от вече постигнатия напредък по отношение на намаляване на дефицита през изминалата година (от 3.6% от БВП през 2014 г. до 2.9% в края на 2015 г.) и тази година (от 2.5% от БВП през 2015 г. до очаквано ниво от 1.8% в края на 2016 г.).
При активиране на компенсиращи мерки от пропорции, близки до посочени по-горе, растежът на БВП през следващата година ще се забави с около 0.6 п.п. спрямо нашия основен сценарий преди BREXIT, докато при липса на компенсиращи мерки забавянето ще е от порядъка на 1.1 п.п.
